Лъчезар Лозанов представи „Стъклария”

Лъчезар Лозанов по време на премиерата

На 4 май 2016 г. близо сто почитатели на поета Лъчезар Лозанов изпълниха Литературен клуб „Перото” (НДК) за премиерата на новата му стихосбирка „Стъклария”.

Актьорът Веселин Ранков в типичния си и добре познат на аудиторията стил прочете двадесетина стихотворения от книгата, която е дело на изд. „Пергамент”. Изданието е резултат от спечелен конкурс на Министерство на културата.

За книгата говори подробно доц. д-р Йордан Ефтимов: „Стъклария” е особена книга. Тя е построена на конкретни познания. Ако, четейки, човек не схване изключителната подредба и ирония, редувани от фина сетивност и анализ на психичното състояние, най-малкото ще усети, че книгата е описание на един безкраен процес на трансформиране. Нещата се преливат, текат няколко потока, на ниво образност стихотворенията не са построени в един образен кръг. При Лъчезар се достига до една сложност –  съчетаване на несъчетаеми образни редове. Тук не става дума само за метафори, свързани с някаква физика, той задължително минава към биология, химия и други науки...”

Йордан Ефтимов навлезе в дебрите на немската философия, на категориите „красиво” и „сложно”, напомняйки, че много от произведенията на изкуството са податливи дори на математически анализ. „Бидейки изключително сложни, стихотворенията на Лъчезар Лозанов не са особено красиви. Но те са изключително структурирани и следователно – привлекателни за анализ... При него обаче съществува една отвореност, едно състояние, което той нарича „джазиране”... Много редове в тази поезия са подчинени на структуриране, на някакви научни логики и същевременно това е подчинено на течливостта на стъклото, което всъщност е джазирането. Присъствието на ритъма тук е съобразено с ежедневното говорене. Звукописът не е елементарен, той е в по-дълъг отрязък от текст... Лъчезар Лозанов е визионер, максималист в поезията, творец, който работи с голяма амбиция. Той не просто пише поезия, а има много сериозни намерения да създаде свръхсложна поезия” – обобщи Ефтимов.

За автора и неговия специфичен поетичен глас говориха още издателят Георги Милев и поетът Бойко Ламбовски, който отбеляза: „Тази книга е белег за едно сериозно творчество”.

Музикалните антракти бяха дело на Смиляна Лозанова и Юлиян Стоянов.