Юбилейни четения в чест на Николай Кънчев

На 25 април 2016 г. беше дадено начало на Юбилейните четения по случай 80 години от рождението на Николай Кънчев (роден на 25 ноември 1936 г.). Един от гениите на съвременната ни поезия си отиде от видимия свят на 11 октомври 2007 г., но траекториите на неговата поезия продължават да пулсират в културното пространство на Европа и света.

На 25 април през 1965 г. се появява първата книга на Николай Кънчев „Присъствие”. Това беше и конкретният повод за юбилейната вечер в Унгарския културен институт.

Събитието се водеше от доц. д-р Морис Фадел, който обяви, че през цялата година ще има прояви, посветени на юбилейната година: на 6 декември ще се състои традиционният Поетичен Никулден, организиран от съпругата на поета – Федя Филкова, и Милен Миланов – председател на фондация „Академия Аскеер”. Той припомни, че през 2006 г. департамент „Нова българистика” на НБУ проведе научна сесия по случай 70-годишнината на Н. Кънчев с неговото лично присъствие и издаде специален Юбилеен лист. През 2008 г. със сборника „Николай Кънчев в българската литература и култура” се постави началото на библиотека „Личности”, в която са излезли 9 сборника за алтернативни български поети от епохата на НРБ.

Морис Фадел: „Мястото на Николай Кънчев в българската литература е трудно, за него се говори мъчно. При Константин Павлов ясно може да си види връзката между поезията и това, което се случва в българската литература през 90-те, същото може да се каже отчасти и за Биньо Иванов. При Кънчев обаче е по-сложно.

Откъде идва той и какво оставя като продължение в поезията, в литературата и у другите автори? Това са въпроси, върху които тази вечер ще говорят проф. Михаил Неделчев, доц. Йордан Ефтимов, доц. Пламен Дойнов, проф. Божидар Кунчев, д-р Биляна Курташева, д-р Мария Огойска, Анжела Димчева.”

Проф. Михаил Неделчев разработи темата „Поетическият трансцендентализъм на Николай Кънчев”. Текстът се явява протовариант на бъдеща студия: „На няколко пъти през последните години настоявам, че при социокултурните жестове от късната социалистическа епоха, когато говорим за Н. Кънчев, това е несекващото представяне на самия акт на трансцендентирането. Разбира се, той не е единственият голям български поет, представящ, назоваващ, указващ, въобразяващ, мечтаещ трансцендентното... Този акт е непознаваем дори за философската наука – при ред поети той е еднократен акт, окончателност на случването, чрез който душата е в други селения... Липсват знания, разказ, сюжетиране на това състояние. Именно несекващото трансцендитиране у Николай Кънчев е уникално. Неговото поетическо изкуство прави самата трансценденция видима, нещо повече – той настоява на стремежа си да ни я представи отново и отново, в безброй варианти...” Михаил Неделчев набеляза подобни състояния у Яворов, облегна се на Кант, Владимир Соловьов, проф. Цочо Бояджиев, Платон и американските трансценденталисти.

Последва представяне на новата книга на доц. Пламен Дойнов „Името на поезията: Николай Кънчев“, с която се открива новата поредица на Департамент „Нова българистика” и издателство „Кралица Маб“, кръстена „Присъствие” по името на първата книга на поета. Темата на доц. Дойнов беше „Николай Кънчев без книга. Паузата на 70-те години”. С цитати от самия Кънчев бяха припомнени драматични, същностни моменти от битието му и опитите му да не се отказва от поезията: „Именно в годините, когато той няма книга за възрастни, неговият образ е разфокусиран, но и добива шанса да стане още по-характерен. Образ, който въплъщава самата поезия. Той води едни от най-тежките битки за самоустояване, с постоянство успява да стигне до страниците на „Пламък”, „Септември”, годишните сборници за поезия, но не и до книга. През 70-те години името на Николай Кънчев се превръща в негативен етикет... В ситуация на една публична блокада поетът се опитва да намери онези ходове, които да му позволят да се реализира като поет. Той успява да надхитри цензурата... Въпреки всички забрани (за публикуване, за пътуване в чужбина) Николай Кънчев успява, защото това е световният поет, а не – Априлският...” Пламен Дойнов огласи откъси от съсипващи идеологически критики, появяващи се в „Литературен фронт” и на партийни събрания в СБП, дело на Николай Зидаров, Ефрем Каранфилов, Боян Ничев и др.

Проф. Божидар Кунчев говори по темата „Поетът и приятелят”: „Николай Кънчев до днес, всеки ден, ми липсва... Той ми даде един друг хоризонт, насочи ме към неща, които не знаех. Липсва ми и заради неговия опак характер – в ситуацията на социалистическото мракобесие той нямаше иначе как да издържи. Кънчев носеше голямо сърце, радвам се, че той доживя новите времена. Дългът, който критиката имаше към него, все повече намалява. Излизат нови статии и книги за него. Николай Кънчев ненавиждаше утъпканите пътища, това бе кредото му на поет, поискал да говори с езика на една съвършено друга истина – това, което не можехме да усетим или проумеем, непрекъснато привличаше зрението му... За него истината и красотата бяха на Другия бряг – за достигането му беше необходим друг поетичен синтаксис, способен да изрази ритмите на преходното и вечното: за времето преди времето, за силата на словото преди думите...”

Текстът на д-р Мария Огойска импровизираше върху „Образа на синапеното зърно” – ключов в художественото пространство на книгата „Колкото синапеното зърно”.

Доц. д-р Йордан Ефтимов представи „Едно стихотворение от „Нощен пазач на зората”: „Николай Кънчев успява да разработи една метафорична машина, която се състои от разгърнати метафори, преливащи една в друга. Той развива този метод, търси го и у други поети – една метафора гради цялото стихотворение, но тя има много елементи. Той е от поетите с отворени сетива и за западната, и за източната поезия, осъществявайки диалози с чуждите традиции.”

Д-р Биляна Курташева направи междутекстови мостове с други автори и култури: нейното изследване е озаглавено „Николай Кънчев на Острова на блажените”. Тя разказа подробно за антологията „На Острова на блажените – пет войни след това” (1997), съставена от проф. Атанас Натев. В нея са включени десет автори, представляващи българската литература от втората половина на ХХ век: Блага Димитрова, Радой Ралин, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Николай Кънчев, Виргиния Захариева, Мирела Иванова, Елин Рахнев, Георги Господинов и Бойко Ламбовски. Биляна Курташева цитира включените в тази антология стихотворения на Николай Кънчев и особено акцентира на поантите в неговите творби: „Винаги за опрощение се моля / в мирозданието винаги прозрачно. / Но не мога никога да го получа: / вечността е неприсъствен ден на Бога.”

И винаги присъствен ден на поезията на Николай Кънчев”, завърши изследователката.  

Анжела Димчева запозна аудиторията с част от своето изследване „Петото измерение. Холографски проекции в текстовете на Николай Кънчев.”: „Поезията на Николай Кънчев е с елементи на футурология – сблъскването на гномически фразеологизми, идиоми и афористични вметки с холограмни метафори „враства“ в ентелехията на стихотворението и то става код не само на авторовия катарзис, но се „присвоява“ от холографската същност на вселената, защото подредбата на уж нормални словоформи притежава необходимия континуитет: съзнание – въображение – изображение – универсум.  Именно в този континуитет са координатите на Петото измерение. Но само малцина попадат в него.”

Последва четене на едни от най-емблематичните стихотворения от Николай Кънчев: „Великден”, „Една жена, когато истински заплаче...”, „Сбогом на хотелиера”, „Тъжно сравнение”, „Ван Гог” и др.

Пламен Дойнов благодари на фотографа Георги Панамски, предоставил великолепни портретни снимки на Николай Кънчев за оформяне на корицата на новата книга.

Беше обявено, че предстои премиера на унгарското издание на поезията на Николай Кънчев „Az oroszlánszáj nem cibál, de illata száll“ (Napkút Kiadó) в превод на Дьорд Сонди.