„Пеперуди и лешояди” – лириката на изгнаника

Ахмет Емин Атасой по време на премиерата

Новата стихосбирка на Ахмет Емин Атасой носи интригуващото заглавие „Пеперуди и лешояди” (ИК „Изида”, 2016). Премиерата на изящното томче, чийто художник е Райна Йотова – водеща на събитието, събра на 26 април 2016 г. в Литературен клуб „Перото” над сто почитатели на поезията, сред които бяха Екатерина Йосифова, Федя Филкова, Николай Милчев, проф. Златимир Коларов, доц. Мюмюн Тахир, Ивайло Диманов, Петър Чухов, Калин Терзийски, Кристин Димитрова, Захари Иванов, Павлина Павлова, Катя Кремзер, Бойка Драгомирецкая и новите лауреати на „Южна пролет” – Георги Гаврилов и Анна Лазарова.

Кратък анализ на закодираните послания в „Пеперуди и лешояди” направи Анжела Димчева: „Поезията не е разлистване на страници, а разлистване на Душа. Поетът не облича виденията си в думи, а паметта му съблича баналното от тялото на Духовното. Когато се е родил на българска земя, Ахмет Емин Атасой е бил омагьосан от незнайна самодива – властна, огнена, фатална и непримирима. Тя е вселила в сърцето му крехката тъга на лирика и приливната сила на бунтаря, съмненията на мъдреца и въжделенията на изгнаника. Затова и тази книга ни учудва непрестанно – сякаш четем стихове от различни поети – ту интимни фрески и философски аксиоми, ту възрожденски мотиви и метафорична притчовост. Той живее днес в Турция, но е син на България и поет на света. Защото проекцията на неговия живот е „едно дълго стихотворение, / просто недовършено от простосмъртния”. А в недовършеното винаги грее възкресението.”

За цялостното присъствие в българския културен живот на Ахмет Атасой говори председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, а младата оперна певица Калина Томова озвучи поетичната атмосфера с „O, mio babbino caro” на Пучини и „Две очи” на П. Хаджиев. На рояла ѝ акомпанираше младата пианистка Калина Николова.

Ахмет Емин Атасой притежава пластически усет на родèн пейзажист – визуален и душевен. За него „чадърът на спокойствието е седемцветната дъга”, „любовта не пониква в неверни градини”, а някъде „спи и ветрецът-коцкар, / оплел се самоубийствено / в косите на нежни миражи”... Забележително е колко много стихотворения поетът посвещава на България – на нейната история, съвременност, герои. Част от тях са включени в цикъла „Незабравимото”. Техният автоимператив обхваща размисли, болки и надежди за родината, каквито рядко срещаме днес в творчеството на живеещи тук поети.

Разбира се, авторът често се връща и към изгнаничеството:

изгнаничеството е сянка, която преследва
изгнаника упорито,
нагло и всеки ден;
и по неписан закон в тази страшна гонитба
нещастният изгнаник
е вечно победен. 

Редно е да споменем, че този искрен родолюбец е автор на 22 книги на български и на турски език, както и съставител на 6 антологии – най-значимата от тях е „Антология на българската поезия от 60-те години на ХІХ век до днес” (на български и турски, 2014), която е с обем 664 стр. и съдържа над 150 поети – от Ботев до най-младите надежди в поезията. Нейното второ издание в Турция е разпространено там по всички големи библиотеки. Това е огромно по обем, разноликост и оригиналност на културните послания творчество, пример за следване в страдащата и разкъсана от противоречия  Европа.