„Мълчания от Надежда” – лирика, обградена от паратекстове

Надежда Искрова и проф. Михаил Неделчев по време на премиерата

На 19 април 2016 г. издателство „Сиела” и Литературен клуб „Перото“ (НДК) представиха новата поетична книга на Надежда Искрова „Мълчания от Надежда“. 17 години трупаните „Мълчания...“ събраха писателите Иван Цанев, Федя Филкова, Екатерина Йосифова, Георги Господинов, Миглена Николчина, Аксиния Михайлова, Иво Милев, Димитър Бочев, Бойко Ламбовски, Владимир Виденов, Илко Славчев, Роман Кисьов, Костадин Костадинов, Йордан Ганчовски. Присъства и съпругата на Христо Фотев – Виолета Фотева, учени, дипломати, колеги...

В словото си проф. Михаил Неделчев (автор на предисловието) изтъкна, че „тази стихосбирка вече е оценена и посрещната с доверие още преди появата си“, че „сред паратекстовете в тази книга стоят и прекрасните думи на Христо Фотев, на Александър Геров, стоят думите на Георги Господинов, на Митко Новков като послеслов, на Пламен Дойнов, на Йордан Ефтимов..., така книгата вече е обговорена и по някакъв начин звучи и стереофонично, заради тези паратекстове, които я обграждат, и аз съм убеден, че тя просто ще утвърди името на Надежда Искрова в съвременната българска поезия.“

Проф. Йосиф Радионов поздрави присъстващите с вълнуващи интермедии, откривайки премиерата с Бах, а представящите новата поетична книга – проф. Михаил Неделчев, Митко Новков и д-р Йордан Ефтимов, спонтанно прочетоха свои любими стихотворения от книгата, посветени на нейни колеги и приятели.

Прозвучаха и думите на Христо Фотев от предговора към втората поетична книга на Надежда Искрова „Думи, тъга и обич: „Отгоре иде тя! Тази поезия, преодоляла болката си, която е и наша: ние ѝ вярваме и тръгваме с нея към по-доброто, което е нашето истинско призвание и убежище – истинската ни родина, изначалното ни битие”.

Христо Фотев, като Александър Геров и други български творци, е от първите, които забелязват тихия, но ярък талант на Надежда и става редактор на втората ѝ стихосбирка. Оттогава насам поетесата продължава да извлича от уединението си искрена и дълбока поезия… „Може би това е мълчаната вода на поезията” – гласи отзивът на Георги Господинов, а според проф. Михаил Неделчев, поезията на Надежда Искрова, въпреки оттеглянето, „не представя самозатваряне в стерилни духовни пространства” и „в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения”, че „е трудно да се обговори.“

* * *

От новата книга:

Тъга по щастие

Големите крила на птиците
навярно ще ми донесат
Тъга.

Преваля лятото,
а с него –
и животът ми.

Благодаря ти, Господи!
Прибрах се
в себе си.

Безсмъртието
е тъга
по щастие.

Бях „цезар”
в минали животи.
Днес съм граница.