„Кеносис” – що е то?

Камелия Спасова по време на премиерата

Издателство „Жанет 45” отново е с една крачка пред конкуренцията, издавайки неоавангардна поезия днес, когато поетическото изкуство отбелязва тоталния си разпад, ако се вгледаме в социалните мрежи и установим с ужас, че всеки трети потребител там римува – къде смислено, къде безсмислено. В Софийския университет обаче още през първото десетилетие на века заяви своето присъствие една нова арт-група – „Устата“, която се стремеше да визира и визуализира, да назовава и изговаря изкуството на млади и утвърдени творци. Нейна съоснователка и автор на новата книга с магнетичното заглавие „Кеносис” е младата Камелия Спасова, доктор по теория на литературата с научната книга „Събитие и пример у Платон и Аристотел“. Очевидно академичните ѝ занимания по антична и западноевропейска литература са органичния материал за поетическите ѝ интерпретации: „Кеносис е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самозчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезславѝ се... Може да бъде наречено смирение, но не е. Подобно изтичане от себе си става бавно. И не напълно, и не окончателно...”, отбелязва в предговора авторката.

Премиерата в театралната зала на СУ събра над 120 млади почитатели на този тип философско транслиране – от древността до днес, с всички аспекти на един жив мизансцен. „Радвам се, че чух нейния рецитал, защото я е творец, който носи в себе си огромен диапазон от познания – не просто думи, а една вътрешна мелодия, един глас, който е неотделим от смисъла”, каза проф. Миглена Николчина и допълни: „За да бъде уловена тази поетика, ни трябва непрекъснато да чуваме мълчание, процепи, пропадане между думите... за да се надява някой днес да бъде поет, той трябва да носи свят. Не  е достатъчно просто да се пишат стихове. Това е голямата мистерия – как се прави свят? Как някои не успяват с томове от стихове, а други го правят с 20 стихотворения. Камелия създава свят. При нея не можем да предположим кой е следващия стих, което е много рядко. Тя ни изненадва непрекъснато, казва нещо, което не сме очаквали. Това е трудност при рецепцията на нейната книга. В тази книга има сила... Тук се отварят пространства от древността, магически диалози, философски тайни.”

За книгата говориха още поетесата Боряна Кацарска и философът Димитър Божков. Музикалните интерпретации бяха дело на Любомир Брашненков.