След-и
Поезията като математическа философия
Румен Денев представи „Математическа поема”
Румен Денев по време на премиерата
Литературен кръг „Смисъл” е неформална творческа организация, поставила си смелата задача да обединява поети, чиито послания са с многопластово философско звучене... Защото всяка наука в един момент отстъпва от емпиричността си и се осланя на интуицията, на въображаемото конструиране на явления и образи, на обратите в смисъла, дори на философското мълчание.
Така се е родила и новата книга на поета Румен Денев – „Математическа поема” (2016), издание на Литературен кръг „Смисъл”. Изящно оформеното томче (худ. Иван Гайдаров) съдържа едноименната поема и 26 стихотворения. Премиерата вечерта на 12 април 2016 г. събра в книжарница „София-прес” повече от 50 ценители на лирико-философската психодрама, която тлее във всеки от нас, но само всевиждащото око на прорицателя я транслира, облечена в метафори: „Смъртта не е плашило, а любовница. / Последната любовница, / любимата любовница / на границата на света далечен...”
За да помогне на читателя да навлезе в канавата на тази сложна поезия, своя прочит на нейните акценти направи поетесата Виолета Христова, редактор на текста: „Първоначалното заглавие беше „Изпадане в съзнание”, но после Румен определи „Математическа поема” като водещо за книгата. В днешното литературно блато тези стихове звучат поновому, техният цивилизационен, национален и индивидуален контекст ги препълва с интересни вибрации, прави ги още по-живи и уместни. Прави ги стихове от точния момент – нищо от тях не отзвучава, не отминава. Авторът експериментира на езиково и надезиково равнище, търси неочаквани посоки в лабиринтите на мисълта и словото.” Виолета Христова припомни, че още с дебюта си през 1986 г. (книгата „Животът на дъжда”) Румен Денев е удостоен с награда „Южна пролет”. В последвалата дискусия за този авангарден поетичен слог и математическата подплънка на поезията се намеси и Бойко Ламбовски, определяйки част от творбите като неостаряващи, а Казанлък (където твори Румен Денев) като литературен топос, светещ със собствена светлина, благодарение на него.
Поетът Лъчезар Лозанов разгледа педантично богатите изразни възможности на Румен Денев: „При него има едно музициране в играта на образите. Увлечението към философското е видимо – бих го причислил към онова писане в началото на 90-те, в което отношението към историческото беше в търсене на типове, ситуации, които излизат от конкретното случване и се превръщат в емблеми на състояния. Неговото внимание е насочено към Византия... Търсейки изхода на светлината, Румен сочи посоката, към която всеки би трябвало да открива своето решение.”
В авторския рецитал звучаха десетина творби от новата книга.
„От мълчанието се ражда / вътрешното бърборене, / а от безмълвието – песни от далечни селения... / Най-великият поет на България / е българският народ”, цитира свой стих Румен Денев, когато дискусията за живите класици и непреходните стойности засегна и темата за днешните боричкания в писателската гилдия.
От „Математическа поема”:
ХХ
Храната може да влезе в гладния,
а не – в сития.
Мъдростта влиза в невежия и празния,
не – в задръстения с мнения.
Така помисли Николай де Куза,
гледайки бялото магаре на водоносеца
на улицата
в Константинопол,
наречен още Втория Рим.
Човек е облечен в преднамереност.
Той е надменно мнение.
Надменната преднамереност
е пречката
между човека
и небесното му спасение...
* * *
Румен Денев е роден на 21 април 1958 г. в Казанлък. За първи път публикува стихотворения през 1973 г. Следвал е българска филология в ПУ „П. Хилендарски“ в периода 1978-79 г. От 1979 г. е студент в Литературния институт „Максим Горки“ (Москва). За стихосбирката „Животът на дъжда“ (1986) му е присъдена Националната награда за дебют в поезията „Южна пролет“ (1987). Автор е на сборниците със стихотворения и поеми: „Вечният мир“ (1990), „Последно“ (1999), „Звукописи“ (2001), „Стихотворения“ (2005), „Посоки на погледа“ (2006) и „Люлка на вселената“ (2011). За поемата „Люлка на вселената“ е удостоен със Специалната награда на СБП. През 2012 г. излезе книгата му с есета „Град България“ (политическа фантастика). Негови произведения – стихове, есета и публицистика са печатани в много литературни и периодични издания. Превеждан е на руски, френски и турски. Член е на СБП.