Първи юбилей за „Литературен вестник”

Участниците в Кръглата маса „Литературен вестник на 25”: доц. Пламен Дойнов, доц. Борис Минков, доц. Иван Христов, Стефан Иванов, Васил Видински, проф. Миглена Николчина, Митко Новков, Мирослав Боршош

Къде на шега, къде съвсем сериозно писателската рожба на демокрацията стана на 25! „Литературен вестник”, отгледал вече няколко поколения постмодерни бунтари у нас, направи своята равносметка в Литературен клуб „Перото” вечерта на 8 април. Появил се на 11 февруари 1991 г. с претенцията да създаде нов език – политико-етически-естетически, противопоставяйки се на казионната социалистическа литература, неговите първи редактори Малина Томова, Едвин Сугарев, Румен Леонидов, Георги Господинов, Владимир Левчев и Ани Илков постепенно завихрят около себе си такава мощна интелектуална енергия, която никакви финансови неблагополучия не успяват да унищожат вече четвърт век. Изпадал многократно в ситуация да спре да излиза, вестникът сам се издърпва от блатото, бидейки търсен от студенти и интелектуалци, подкрепян от меценати и фондации, но и благодарение на безкористния труд на редакторите, които днес работя pro bono. Сменил няколко мизерни офиса (пребивал дори нелегално в квартира на „Дондуков”), вестникът днес пак обитава една стаичка на ул. „Шишман”, но там можете да видите да влизат такива знакови фигури на съвременната ни литература като: главната редакторка Амелия Личева, редакторите Едвин Сугарев, Георги Господинов, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Ани Бурова, Бойко Пенчев, Камелия Спасова, Мария Калинова, Силвия Чолева, както и десетки известни творци като Федя Филкова, Алек Попов, Иван Цанев, проф. Михаил Неделчев, Митко Новков, Васил Видински, Михаил Вешим, Петър Чухов, Стефан Иванов, доц. Иван Христов, доц. Борис Минков, Иван Ланджев.

Водеща на събитието беше Камелия Спасова, която подчерта, че младите писатели правят своя дебют именно тук.

Доц. Пламен Дойнов водеше „Кръгла маса” – дебат за ролята на „Литературен вестник” (минало, настояще и бъдеще), за авторите, тенденциите, поколенията и конфликтите вътре и извън контекста на неговата територия. Пламен Дойнов припомни предисторията на вестника, възникнал във Велико Търново на 24 май 1990 г. като двуседмичник, който е бил продължение на спрелия да излиза алманах „Янтра”, издание на СБП. Този вестник излиза до края на 1990 г. Но през декември 1990 г. синдикатът на „Демокрация” купува 60 % от „Литературен вестник” и седалището се премества в София, обявявайки в първия брой от 11 февруари манифеста си: да се работи върху нов език и да се създава нова публика. Вестникът става седмичник със съвсем нов редакционен състав и главен редактор Едвин Сугарев.

Проф. Миглена Николчина, дългогодишен главен редактор, разказа как през лятото на 1994 г. в. „Демокрация” се отказва от менажирането на вестника и тя в най-критичния месец август успява да спаси изданието: „Изключително съм щастлива, че доживяхме да видим този празник, с този екип, в една променена ситуация днес – очевидна е огромната устойчивост на хората, които издържаха да го правят и да не се откажат. Особено Амелия Личева, която постига изключително много. Редколегията работи днес по нов начин, с реклама и публичност чрез социалните мрежи, създавайки нови лъчи на разпръскване и привличане на хора с общи интереси. Важно е вестникът да запази ориентацията си към младите автори, без да изключва по-възрастните... Всеки водещ редактор на даден брой е абсолютно независим, структурата на редколегията е анархистична, рискова, може да бъде критикувана, но това го прави експериментален, подвижен, динамичен. Все пак вестникът е вече на 25 години, т. е. той е институция.”

Борис Минков каза: „Винаги съм възприемал вестника като любимия отбор за игра, за приобщаване, старите редактори посочваха младите, които ще приемат щафетата. Около всеки редактор имаше точно очертани ореоли. Тази щафета намери израз в стилизацията и автостилизацията на всеки автор – възникнаха паралелни конструкти – авторски литературен театър, книги, проекти на СУ и Нов български университет.”

Проф. Амелия Личева благодари на НДК, тъй като в последната година вестникът излиза с  неговата подкрепа. Директорът на НДК Мирослав Боршош каза: „Позицията ни е ясна: литературата ни трябва да си има вестник. Не че без него вие няма да бъдете цели, но все пак парче от вас ще бъде откъснато... Затова винаги ще ви подкрепяме!” Светлозар Желев допълни: „На неговите страници са публикували най-добрите български поети и писатели, чрез него литературата достига до много хора. Смятам, че във всяка библиотека трябва да присъства „Литературен вестник”. Той е едно от малкото пространства, които дават възможност за отделяне на качествената литература. Надявам се, че той ще продължи да бъде „ледоразбивач”, който да разцепи ледовете в тази страна...”

Митко Новков определи откриването на Литературен клуб „Перото” като най-важното културно събитие за миналата година, той посочи ролята на изданието за обръщане на конвенциите в българския литературен контекст, припомни, че чрез него са излезли важни литературоведски книги – на Инна Пелева, Бойко Пенчев, Албена Хранова, Никола Георгиев.

„Литературен вестник” ме впечатли с високото качество на литературата, която предлага, за мене той винаги е бил остров на гражданско мислене. В годините на демокрацията ние повече искахме да има пазари, без да осъзнаем, че не можем да имаме демокрация без гражданско общество. Това много ме впечатли в позицията на вестника и затова и досега съм част от него” – каза Иван Христов.

„Вестникът е свободна територия, той става все по-периферен в хубавия смисъл на думата, защото не влиза във властови ситуации. Плурализмът му идва от факта, че редакторите правят свои собствени броеве. Така читателят открива собствени езици във всеки един брой” – подчерта Васил Видински.

Събирателна точка на вечерта беше клипът „Редакторите в акция” – дело на Галина Георгиева и Стефан Калъпов, които с елегантна доза хумор показаха какъв е профилът на днешното разнолико „правене” на този елитарен вестник.

Участие в обсъждането взе и Силвия Чолева, която отправи призив: „Вестникът трябва да бъде предаден на младите, да ги пуснем в дълбокото, казвам го с ясното съзнание, че всеки си мисли до последно, че има какво да каже. На вестника не му отива самодоволството.” След тази реплика избухна спор за младите, за опита в правенето на вестника, за новите технология...

Албена Хранова беше категорична: „90-те силно любеха и мразеха, което нямаше нищо общо с постмодернизма освен с някои негови стилови формати, но не и с неговите идеологии. Големите акценти на 90-те бяха политически. Комуникацията търсеше някаква автентичност – чрез раздвояване на езиците, будалкането, „тежкото” четене и „Тежкото” писане. В този смисъл – поколенческите разлики не би трябвало да са тема на вестника. Нека всеки пише и чете каквото иска... Не трябва да има политики към младите. Вестникът трябва да има непосредственост, да няма рутина. Той вече не може да се украсява с думите „постмодернизъм”, защото няма опонент. Кого имат днес за опонент младите? Една чудовищна неграмотност, те са поставени пред задачата да правят модернизация за N-ти път.”

Стефан Иванов си беше направил труда да изчисли, че досега са излезли около 1020 бр., всеки брой съдържа около 80 уърдовски стр. – това е уникално количество тестове – идеи, почерци, поетики: „Много бих се радвал, ако се направи електронен архив на целия вестник, за да се реставрира тази крепост на българската литература – от първия до последния брой.”

Финал на вечерта сложи доц. Пламен Дойнов с думите: „Всички ние имаме воля да правим „Литературен вестник” и ще го правим!”