Златимир Коларов - между медицината и литературата

Проф. Златимир Коларов

Вечерта на 4 април 2016 г. белетристът лекар проф. Златимир Коларов представи в Литературен клуб „Перото” (НДК) пет свои художествени книги! Няма грешка... 

Близо 150 колеги, пациенти и читатели препълниха залата и търпеливо изслушаха цели 2 часа дългите слова на тримата критици (Елена Алекова, Никола Иванов и Анжела Димчева), за да си вземат автограф след края на премиерата. Някои ще се запитат: кога професорът, който ежедневно лекува пациенти в Клиниката по ревматология към МБАЛ „Св. Иван Рилски”, намира време да пише разкази, романи и публицистика, при положение, че вече е публикувал 450 научни труда, 10 монографии, 23 научно-популярни книги за пациенти?

Отговорът е в зодията на Златимир („Близнаци”), която генерира двойно, тройно, четворно „аз”, както и в неговата неизтощима енергия да твори денонощно. За любопитните ще кажем, че в тези пет книги има за всекиго по нещо: разкази („От куфара със сувенири. Автентични лекарски разкази“, „Отблясъци от далечни светкавици“), романи („Illusio magna“, „Безкрайни бели полета“) и публицистика („Сиво, черно и свещица“). Някои от тях са съвсем нови, други са втори, преработени издания. Това е формалната причина авторът да ги промотира заедно. Особено популярни са напоследък неговите статии за безкрайната здравна реформа, които съставят ядрото на сборника „Сиво, черно и свещица”. Една от тях е озаглавена „Десет причини, поради които не бих станал здравен министър”. Тя започва с категоричното „Искам да подчертая ясно – никой не ми е предлагал да ставам какъвто и да е министър!”. Нататък обаче следват десет стройно композирани анализа за драмата в здравеопазването. Всеки, който ги прочете, ще си изясни, че сложният баланс в отношенията „лекар – пациент” може да бъде постигнат само с воля от страна на управляващите да се следват европейските модели – достойно заплащане на лекарския труд и лично внимание към всеки пациент, а не третирането му като финансова единица. Защото ситуацията днес е повече от страшна: човеколюбието, грижата за всеки болен са изчезнали от т. нар. клинични пътеки на Здравната каса, няма настройка в отговорните фактори за създаване на логична и последователна здравна система в рамките НЕ на един министерски мандат, а за десетилетия напред – казва Златимир Коларов и добавя: „Тази книга е моето най-непримиримо чедо в съвременния живот – заради недомислиците, с които ние се срещаме.”

Ето и част от мненията на тримата критици:

Анжела Димчева: „Illusio magna” е философски текст за сдвоението между писателя и лекаря, представяйки разказ в разказа: единият герой преразказва това, което му диктува другият по един сложен начин на взаимно споделяне, коментиране, хипнотизиране. Резултатът обаче е великолепна словесна смес – поетично-белетристичен колаж, който трудно може да бъде дефиниран като стил.”

Елена Алекова: „Следвоенните разкази „Отблясъци от далечни светкавици” (за войната в Косово) и романът „Безкрайни бели полета” са втори издания – значително преработени и допълнени. При Златимир Коларов словесната шлифовка е налице: той доразвива сюжетните линии, уплътнява характерите, разширява обема на образите; повествованието се обновява, изчиства, свети с нова светлина. Двете книги са различни, но имат и нещо общо – това е сказът. Той е негов майстор, дарбата му да разказват се проявява многостранно.”

Никола Иванов представи току-що излезлия сборник „От куфара със сувенири. Автентични лекарски разкази“: „Няма съмнение, че всички текстове са автентични, защото голямо предимство за един писател е да има биография, да се е сблъсквал с чешити, особняци, цветни хора, които е запомнил с важни неща. Сборникът съдържа 33 истории от лекарската му съдба, свързани и с детството му, и с практиката като лекар и консултант – в Бяла Слатина, Пазарджик, София и други родни топоси. Писателят умее да забележи най-важното, значимото, особеното и да избяга от сивото, баналното, общопознатото. Той не само забелязва, но и обобщава.”

Музикалните антракти между критическите думи бяха дело на певеца Светослав Стойчев, който изпълни няколко популярни български и руски песни.

На финала на вечерта Златимир Коларов прочете „Приказка за безкрайните бели полета”.