Представиха „Априлското въстание и възникването на Княжество България”

Акад. Георги Марков, Иван Гранитски и акад. Константин Косев

В Големия салон на БАН се събраха над сто учени по повод премиерата на новата книга на акад. Константин Косев „Априлското въстание и възникването на Княжество България” (изд. „Захарий Стоянов”, 2016).

Събитието се водеше от Иван Гранитски, който напомни, че ръководеното от него издателство продължава да популяризира исторически четива, които защитават националната кауза: такива са книгите на Константин Косев, Васил Гюзелев, Антон Дончев, Стоян Райчевски и други историци.

Акад. Георги Марков анализира основните приносни моменти в представеното томче: „До 1989 г. се пренебрегваше ролята на българската буржоазия за подготовката и провеждането на Априлското въстание. Акад. Косев дава примери, че всъщност заможни и образовани българи оглавяват въстанието. Става ясно, че това не е някакво пролетарско въстание, а има буржоазно-демократичен характер, защото България излиза от османския феодализъм и навлиза в новото време. Другият принос на акад. Косев е, че той очертава ролята на всеки революционен деец – първо акцентира на просветните дейци, после на движението за църковна независимост и накрая на революционерите. Акад. Косев търси и намира влиянието на международните отношения за разпалването на Източната криза – особено ролята на Германия и канцлера Ото фон Бисмарк. Именно жестокото потушаване на въстанието възпламенява общественото мнение, дори в Англия има натиск от обществеността, за да се проведе Цариградската конференция. Авторът проследява процесите в Русия, за да се стигне до Руско-турската война. Акад. Косев обосновано твърди, че ние не бива да имаме комплекс, че са ни освободили руснаците, защото ние сме си заслужили освобождението чрез жертвите от въстанието. Тези обобщения заслужават да бъдат четени от всички вас...”

В премиерата се включиха с изказвания акад. Васил Гюзелев, проф. Николай Поппетров и самият автор.

Акад. Константин Косев разказа как в продължение на 50 години той разработва темата за Априлското въстание: „Започнах заедно с колегата проф. Николай Жечев – с него написахме един очерк през 1966 г. Всяко следващо десетилетие с него и с други колеги добавяхме нови статии, изследвания. Написахме обемиста „История на Априлското въстание”. В продължение на много години се събра огромен емпиричен материал, публикации в печата в София и в провинцията. Така ние обогатявахме познанията на историците по тази тема. Последното издание на тази история беше през 1996 г. – точно тогава беше представен много интересен материал за международния отзвук на въстанието, нещо, което старата историография не беше направила.”

Иван Гранитски съобщи, че преди десетина дни по инициатива на акад. Воденичаров в БАН се събраха кметовете на подбалканските градове и се разбраха да координират своите действия за всеобщо честване на 140-годишнинита от Априлското въстание.