Яворов – реформатор в театъра

Проф. Мирослава Кортенска по време на премиерата в БАН

Целият ХХ век е белязан от огнения дух и песенния лиризъм на Пейо Яворов, дори в постмодерната епоха не спада интересът към сътвореното от него – почти всяка година се преиздава поезията му, пишат се нови изследвания за живота му. През 2008 г. проф. Мирослава Кортенска публикува труда си „Културната мисия на кръга „Мисъл” (2008), която фокусира съвременния поглед върху първия литературно-художествен кръг в българската културна история. Там Яворов е ключова фигура. Сега тя продължава да ни запознава с малко известни, но изключително интересни страни на този разностранен талант чрез новата си книга „Яворът и театърът – драматургия, критика, театрална дейност (1908-1914)”, изд. „Захарий Стоянов”.

Премиерата събра в Големия салон на БАН десетки писатели, журналисти, театроведи, актьори. Събитието се водеше от Иван Гранитски, който припомни, че преди три години е дал началото на едно ново 7-томно академично издание на всички съчинения на Яворов, и именно Кортенска е съставител за третия том. Проф. Чавдар Добрев обговори приноса на Кортенска за най-важното от изясняване на естетическите идеи и откривателството в модерните времена в началото на 20. век: „Тя детайлно се спира на неговата драматургия, на театралната му дейност, като артистичен секретар на Народния театър (1908-1914), като преводач на пиеси, критик и режисьор. Яворов създава своя шедьовър „В полите на Витоша”, като се отклонява от естетиката на Кръга „Мисъл”, той е художник, който прокарва собствен път. Това е нормално за огромен талант като този на Яворов, той не се затваря само в психологическото анализиране на личността, а използва символи, различни от метаезика на символизма. Кортенска с основание сочи, че Яворов държи на баланса в репертоара на театъра между национална и класическа драматургия, набляга на пиесите на Метерлинк, Ибсен, Леонид Андреев, Чехов, Горки, Кауфман, Кнут Хамсун, Оскар Уайлд. По времето на Яворов драматургията е алфа и омега на сценичното изкуство. Кортенска застъпва тезата, че по времето на Яворов режисурата е актьорска.”

За новите проучвания в книгата говори и директорът на Литературния институт към БАН проф. Елка Трайкова: „Авторката изгражда цялостната картина на българския диалог с европейските културни тенденции, сложен и нееднозначен, белязан от приобщаване и оттласкване. Студиите в книгата са ценни, защото допълват с малко познати факти творческата биография на Яворов. Проф. Кортенска показва работата на Яворов като артистичен секретар не просто като служба, а като опит за разчупване на традиционната нормативност на различни равнища, особено за създаване на високи художествени критерии при утвърждаване на репертоара на единствения тогава театър. Той е драматург и режисьор, възторжено приеман и яростно оспорван, автор на проникновени театрални рецензии... Яворов казва: „Аз съм театрален критик и съм „разложил” толкова драми”. Той наистина умее да разлага драматургичните творби: да въвлича читателите в интелектуална игра за разкриване на механизмите на сюжетното случване, да разчита символните послания, да изследва психографията на героите...”

Поздравитерен адрес от Боян Ангелов и Упр. съвет на СБП към проф. Кортенска прочете Васил Василев.

Хайгашод Агасян поздрави авторката с песента „Малка нощна изповед на една провинциална актриса” по стихове на Стефан Цанев.