Весела Лулова Цалова: Пиша за тъмното в човека

Весела Лулова Цалова по време на премиерата

В студената пролетна вечер на 24 март 2016 г. Галерия-книжарница „София Прес” събра десетки любители на българската проза за премиерата на новия роман на Весела Лулова Цалова „Дъщерите на женомразеца” издание на МВИЛ Агенция, 2016.

Събитието се водеше от поета Димитър Христов, а свои анализи за текстовете на авторката (поетеса, преводачка и прозаичка) представиха Романьола Мирославова, Таня Попова и Татяна Георгиева.

Димитър Христов подчерта, че тя не е от прекалено продуктивните автори, именно защото нейните творби се пишат и съпреживяват дълго време: „Бидейки поетеса, тя подхожда доста интересно към прозата.”

В словото си Романьола Мирославова разгледа различни страни от творческата дейност на Весела Лулова Цалова – като поетеса, особено като преводачка и като белетристка: „Това е моята представа за хубав роман – пред нас е литература от висока класа. Един художествен текст трябва да носи настроение – хубавата книга е точно това – като вълшебница да те пренесе чрез магическите си страници в светове, където не можеш да бъдеш. Читателят вижда как добре умее да направи това Весела, сякаш авторката е отворила към сетивата ни фуния, от която се излива случващото се... „Дъщерите на женомразеца” е европейски роман, с разнообразен език, богат на факти и събития, които имат пряка връзка с художественото действие. Сюжетът проследява живота на един пряк потомък на дожите на Венеция. Весела ни разхожда из много от значимите места на Италия – от площад Сан Марко, през 460 моста на Венеция, които свързват 116 островчета, от които е съставена, от Тунис до палата на маркиз Марозини и до сиропиталището на монахините... Действието се развива от 1956 до 1975 г.”

Поетесата и преводачка Таня Попова е следила романа още в процеса на неговото написване: „Четох романа в чернова, когато даже още нямаше финал. Бях толкова поразена от текста, от сюжета. А когато видях и необичайния финал, разбрах, че талантът на Весела е надминал нейната личност. Романът е феминистки, това личи и от заглавието. Всеки човек си има тъмна и светла страна, които може да сподели само пред иконата в храма или вечер – с напоената от сълзи възглавница. Този роман ни разкрива тъмни, зловещи картини, които са описани с такова майсторство, че накрая все пак остава едно светло чувство в съзнанието ни. Тази книга е една от тези, които дълго се помнят...”

Марко Бадзато (съпруг и партньор в литературата на Весела Лулова Цалова) каза: „Това не е феминистки роман. Той е за страшното в човешката природа, което трябва да се познава...”

Критико-есеистичният тон беше накъсан сполучливо от певеца Иван Анастасов, който изпълни популярни песни – български, латино и от репертоара на Стинг и Елвис Пресли.

Звуча откъс от романа в изпълнение на Айча Заралиева.

На финала Весела Лулова Цалова благодари на близките си, на критиците и издателя си за подкрепата: „Благодаря на един много специален човек за мен, който ме убеди, че и в реалния живот се случват чудеса!... До ден днешен, с Божията помощ, се опитвам да надзърна във въображаемия свят и да го пресъздавам в книгите си.”

* * *