Представяне на поредицата „Бежанци” от Стоян Райчевски

На снимката: Акад. Георги Марков, Стоян Райчевски и Иван Гранитски

Ще ни чуят ли отсреща – в „Сградата на Злото”? Така издателят Иван Гранитски се обърна към събралите се в Големия салон на БАН учени, журналисти и писатели вечерта на 8 март, когато присъстващите подкрепиха идеята писателят-историк Стоян Райчевски да бъде предложен за най-високо държавно отличие заради своя несекващ патриотизъм. Поводът за събитието беше представянето на 4 солидни тома с историко-етнографски и фолклорно-културологични изследвания на Стоян Райчевски под общ надслов „Бежанци”: „Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия”, „Етническото прочистване на българите в Източна и Западна Тракия и Мала Азия (1903-1913-1923)”, „Разоренията на македонските българи 1878-1903” и „Бежанство и преселвания на добруджанските и таврийските българи 1913-1944”. За десетилетните проучвания на Стоян Райчевски говори акад. Георги Марков.

В експозето си Иван Гранитски каза: „БАН е обречен да бъде новият център на духовното възраждане. По идея на акад. Воденичаров – председател на БАН – тук стават срещи с писатели и учени под надслова „Да възродим българския дух”. Книгите на Стоян Райчевски наистина ни запознават с проблема на бежанците на Балканския полуостров, но те нямат нищо общо с тези пълчища, маскирани като бежанци, които сега идват в Европа с желанието да променят етническия, религиозен и цивилизационен състав на Стария континент. Поради безгръбначието на повечето наши политици, те се приемат като имигранти – от тях повечето са здрави и прави мъже – бъдещи джихадисти. А нашите политици като пилета в кълчища се чудят какво да правят. Но две години преди тази емигрантска драма започна да излиза поредицата от 6 внушителни тома на Стоян Райчевски, които имат за цел да обхванат всички райони, от които са били прокуждани наши сънародници: Западна и Източна Тракия, от Мала Азия, Северна Добруджа, Западните покрайнини, Македония. Последната книга от тази поредица ще бъде за българите от Егейска Тракия (1944-1947), които няколко пъти са изселвани, връщали са се и пак са били прокуждани, а имотите им – разграбвани. Стоян Райчевски е извършил един подвиг с написването на тези текстове.”

Акад. Георги Марков определи поредицата като забележителна: „Всеки трети гражданин на България е от бежански корен. Нашите бежанци са много по-различни от днешните, те са от нашата кръв и плът, те са приети в свободна България след трите войни – от Македония и Тракия, от Добруджа и Моравия. Райчевски е продължител на делото на Любомир Милетич и неговата книга „Разорението на Тракийските българи”. Важно е да се каже, че геноцидът над Тракийските българи започва след 1903 г. (Преображенското въстание), втората вълна е през 1913 г. (прочистване на Източна Тракия – това е официална политика на Османската империя). Процесите са разкрити от колегата Райчевски с официални документи, с конкретни имена – книга на ужасите, едни страшни страници... Следва обезбългаряване на Западна Тракия след Ньойския диктат (от 1918 до 1923). Но тогава е имало далновидни държавници – Андрей Ляпчев успява да приюти и оземли 300 000 бежанци... Интересна е книгата за Добруджанските и Таврийските българи. Както казваше на времето акад. Ангел Балевски, България е единствената държава, която граничи със себе си, защото във всички съседни държави има български малцинства. Важното е днес да се запази историческия спомен, че тези земи са били наши.”

Към последната книга от тези шест тома ще има и специално приложение от карти, които ще дават представа за етническото землище на България на Балканския полуостров. Няма части около нашата граница, където да не са прогонвани с огън и меч наши сънародници.

Красимир Премянов (председател на Тракийските дружества) говори за Санстефанския национален идеал, за опазването на днешната ни територия: „За нас, българите от Тракия, е много важно да съхраним своята култура. Оценявам огромния труд на Райчевски по отношение на бита, обичаите, народностните традиции. Никакви политически формулировки не трябва да заместват националното чувство и любовта към България. Най-важното е, че ние, тракийците, имаме това богатство – трудовете на Стоян Райчевски – един забележителен автор, член на Тракийския научен институт, който не се страхува от истината и има смелостта да пренесе връзката между минало и настояще и да въоръжи с тези знания младото поколение на България... Пропуснат е огромен етап от възпитателния процес на учениците, затова с книгите си Райчевски компенсира всичко това, което е нужно на младите.”

Стоян Райчевски внесе допълнителни разяснения: „Когато българите казват „бежанци”, те не разбират бегълци от стотици километри, а страдащи хора, дошли от съседство, които търсят спасение. След въстания и войни ние всъщност прибираме свои. Извън Санстефанска България остават над 1 милион българи, които след геноцида над тях не отиват в Париж или Виена, те идват в майка България. След гоненията над арменците, ние приемаме хиляди от тях, след Октомврийската революция – хиляди руснаци. Общо българите, дошли от Македония и Тракия, са над половин милион. Следователно неоснователни са обвиненията, че ние сега не искаме да приемем мигрантите... Българинът е човеколюбив, но тези хора от Азия са предимно икономически емигранти.”

Етнологът доц. Игнат Минков предложи за 24 май Стоян Райчевски да бъде награден с най-високи отличия. Той наблегна на необходимостта подобни книги да бъдат издадени на английски език, за да разбере светът истината за нашата история.

Иван Гранитски се съгласи, че отдавна Стоян Райчевски трябваше да бъде награден с орден „Стара планина”, но за съжаление в двете министерства – на културата и на образованието, често отговарят, че подобни книги не са актуални: „Когато те ни откажат, няма как да представим Стоян Райчевски за награда. Както знаете, депутатите отказаха да увеличат бюджета на БАН. В сградата отсреща вероятно са глухи.”