Априлското въстание и възникването на Княжество България

Борис Мареков и акад. Константин Косев

На 2 март 2016 г. известният ни историк акад. Константин Косев беше посрещнат в сградата на компанията „Мото-Пфое” от основателя и почетен управител Борис Мареков.

В навечерието на Националния празник тази престижна компания има традицията да възражда знакови моменти от историята ни.

Затова акад. Косев говори повече от час пред 60 служители на „Мото-Пфое” (район „Люлин”), разказвайки непознати детайли от международната ситуация в Европа по време на Руско-турската война, за ролята на българското опълчение, дипломатическите ходове на цар Александър ІІ и канцлера Бисмарк. Повод за срещата беше неговата новоизлязла книга – забележителната историко-литературна хроника „Априлското въстание и възникването на Княжество България” (изд. „Захарий Стоянов”, 2016). Книгата се появява в навечерието на 140-годишнината от Априлското въстание и представлява задълбочено изследване на предпоставките и провеждането на въстанието, както и последвалата война, завършила с подписването на Санстефанския мирен договор. Особено внимание акад. Косев обръща на Цариградската конференция и Берлинския конгрес. Текстът е на достъпен за широка аудитория език.

Ето част от неговите послания към днешните читатели, които той пресъздаде на живо:

„Аз смятам, че Априлското въстание е истински триумф за българите, защото въстанието е вид война – можеш да загубиш битката, но да спечелиш войната. Всяка война има и политически елемент – каква цел искаш да постигнеш. В случая – сраженията са загубени, но войната е спечелена. Защо? Защото международният отзвук е голям, превръща се в могъща политическа енергия и играта се обръща – така се намесват Великите сили. Единственото въстание в Европа, което печели, е Априлското. То е подкрепено от Бисмарк в Германия, от Гладстон в Англия, от Александър ІІ в Русия. Обикновените хора събират пари, за да помогнат на руските сили. Спомнете си думите на Бенковски: „Аз отворих такава люта рана в сърцето на тирана, която никога няма да заздравее, а Русия – нека да заповяда.”

Акад. Косев разказа подробно за военните планове и стратегията на руските военачалници, за колебанията на цар Александър ІІ, за въоръжението на армията и героизма на опълченците: „При дебаркирането при Свищов руската армия на 27 юни е 190 000 души, малко по-късно достига 220 000 души. В същото време Османската империя разполага с 600-хилядна армия. Българското опълчение е включено в ариергарда на ген. Гурко – и при Стара Загора, и при вр. „Шипка”. При Плевен руската армия дава 30 000 жертви (задно с румънски, финландски и полски войници).”

Акад. Косев осветли политиката на канцлера Ото фон Бисмарк, който веднага след Априлското въстание бил готов да подпомага Русия с оръжие и средства. За неговата изключителна роля в Европа историкът е посветил няколко книги, между които е и „България и княз Бисмарк” (изд. „Захарий Стоянов”, 2014).

На въпроса от публиката – „Заслужава ли Бисмарк да има паметник в София или да бъде кръстена улица на негово име”, акад. Косев отново си послужи с недвусмислени примери от живота на този политик, който много години подкрепя българската кауза.

Книгата „Априлското въстание и възникването на Княжество България” предизвика интерес и десетки почитатели на българската история се наредиха за автограф пред изтъкнатия учен.