„Крилатият мъж” – Васил Слапчук

Васил Слапчук (в кадър от документален филм за него)

На една свещена дата за българите – 19 февруари – привечер, когато хиляди се поклониха пред паметника на Васил Левски в София, в посолството на Украйна също беше отбелязана годишнината от гибелта на Апостола, но и беше почетена паметта на загиналите точно преди две години 105 украински граждани, загубили живота си в революционната ситуация на Майдана в Киев.

Н. Пр. Микола Балтажи, посланик на Украйна в България, се завърна от поклонението пред паметника на Левски и посрещна своите гости в сградата на посолството за премиерата на новата преводна книга на украинския поет Васил Слапчук.

Н. Пр. Микола Балтажи откри събитието с думите: „Пред всички български политици казах тази вечер, че има някакво дълбоко символично съвпадение през времето, че днес почитаме и Васил Левски, и загиналите на Майдана. Те са герои от Небесната стотица. Преди две години украинският народ сложи край на един режим и се отправи към Европа.”

Присъстващите почетоха с едноминутно мълчание и запалени свещи паметта на загиналите.

Последва прожекция на филм за изпълнения с превратности житейски път на Слапчук – поет и военнослужещ на Украйна, който е тежко ранен в Афганистан, остава инвалид за цял живот, но силата на волята му е несломима и досега той е написал десетина стихосбирки и 8 романа.

Преводът на „Крилатият мъж” е дело на поета Димитър Христов, а илюстрациите и корицата – на Анна Багряна (поетеса и художничка).

Поезията на Васил Слапчук беше представена от Димитър Христов: „Той е един от най-големите живи украински писатели, носител е на наградата „Шевченко”, книгите му са преведени на няколко езика и независимо че животът му никак не е лек, той продължава да твори. Книгата излезе само преди няколко дни – с безценната помощ на Анна Багряна. Антивоенните му романи са достойни за най-престижните европейски премии.”

Славимир Генчев каза: „По-голяма част от българския народ стои зад справедливата борба за свобода на украинския народ. С помощта на словото, на поезията и изкуството, Васил Слапчук е наистина крилатият мъж. Неговите творби са в свободен стих, но определено има разлика между неговия свободен стих и това, което четем от българските поети. При него поезията е свободна, това е поезия на свободния човек и дух, извира от дълбините на живота. Такова постижение не се получава само чрез личен талант, богата литературна култура или труд, а е нужен житейски опит, какъвто поетът притежава... За това съдим не само от биографията му, но и от разнообразното му творчество – поетично, белетристично, публицистично, есеистично. Най-характерният белег на поезията на Васил Слапчук е нейната предизвикателност... Тя е резултат от неговия характер и от неговия оригинален, достигащ до абсурд парадоксален изказ, който му помага както да се дистанцира от своя лирически герой, така и да придаде многозвучност, многопластовост и многоизмерност на изображението. Ето как започва тази стихосбирка: „Няма какво да кажа в свое оправдание” (стихотв. „Рождение”).

Така той хвърля ръкавица в лицето на читателя, който веднага разбира, че ще си има работа с някакъв чешит, който обаче категорично не задължава никого да го приеме безрезервно, а предпочита да бъде истински и себе си, отколкото да се хареса на всяка цена. Разбираме, че поетът се е родил... Книгата е като роман от стихове, който проследява житейския път на човека от раждането до зрелостта. Битието е предадено иносказателно. Иронията е постоянен спътник в животописа на Слапчук. Неговите стихове са картинни, одухотворени... Те оживяват пред нашите очи и често приличат на картините на художниците наивисти. Това не е академична поезия, а причудлива, земна, чепата, вътрешно свободна, волна... Наподобява ято птици, литнали в различни посоки. Васил Слапчук е изключително самобитен творец.”

Последва рецитал по стихове от новата книга.

Няколко думи за своята работа над книгата сподели и поетесата и автор на илюстрациите Анна Багряна.

От „Крилатият мъж” (изд. „Богианна”, 2016)

Васил Слапчук

Първа любов

Тишината е до колене на щурците.
Между върбовите пръсти тече вода.
Девичите сърца в тъмнината
славеи приспиват.
Ръце протягам брод да търся.
Към Соломоновите еленчета,
които между лилии пасат,
две петлици остават.
Разкопчах ги – луната се показа.
Дали това не е ключ за светилата небесни?
Забравих да дишам.
Докато звездите отключвах, не забелязах,
как попаднах в дълбокото.

Подай ми сламката на любовта.