Яворови януарски дни – 2016

Част от участниците в Яворовите дни при откриването на тържествата

Родното гнездо на Яворов – град Чирпан – отново събра стотици почитатели на поезията от цялата страна, за да отбележи 138-ия рожден ден на своя велик син и да се поклони пред делото и личността на гения. Когато една традиция се поддържа жива 48 поредни години (от 1968 г.), тя вече се е извисила, запечатала в българския културен календар като знак за духовно величие на потомците, чувстващите се генетично, морално и естетически обвързани и облагородени от мощната интелектуална аура на своя съгражданин. А когато той е един от най-обичаните български поети, няма как тези празнични дни да не са повод за самочувствие, за съприкосновение с миналото, за проникване чрез осъвременен поглед към непреходността на Яворовите идеи, видения, внушения, възторзи и страдания. 

За първи път тази година съорганизатор на тържествата беше Славянска литературна и артистична академия. Заедно с Община Чирпан и Исторически музей – Чирпан, беше осъществена международна програма, наситена с разнообразни прояви.

Откриването на празника беше на рождения ден на Яворов – 13 януари, и започна с прочит на стихотворението „Две души” – нов превод, дело на руската поетеса Людмила Снитенко. Пред паметника на Яворов в къщата-музей беше запален факелът на поезията. Този тържествен акт се осъществи от Елка Няголова – председател на Славянска академия, която, сякаш почувствала магията на смълчания двор и надвисналия над десетките присъстващи дух на поета, под ръмящ божествен дъжд, облече вълнението си в силно прочувствени, метафорични слова: „Има факли в българската културна история, които не догарят, колкото и време да мине след тяхното запалване. Има поети, чиято светлина остава за нас, потомците, за да ни свети, когато сбъркаме пътя, за да ни стопля, когато ни е студено. Защото в българската история има и години, и мигове, когато е много студено. И не случайно поетът Яворов, усещайки това, се втурна в историята на българския дух! Но какъв дъжд би могъл да угаси факела на Яворовата поезия!? Просто не би могъл. Поздравявам ви, че поддържате неговата памет, че събирате литературна България всяка година тук, под тази стряха! Специални благодарности на Тодор Иванов, пазителя на тази стряха!... Поете, събрали сме се заради тебе! Сигурна съм, че ни виждаш и ни чуваш!”

Огънят беше пренесен от чуждестранни гости и от ученици в центъра на града, където се извисява монумент на Яворов. Там символичният огън беше запален от Аксиния Михайлова.

Тържествата се председателстваха от Кичка Петкова – кмет на Чирпан, която приветства гостите и съгражданите си. Последва рецитал в залата на Общината, който започна с традиционно слово, посветено на Яворов, което тази година беше написано и представено от Аксиния Михайлова, озаглавила своя текст „От Чирпан до Люксембургската  градина”: „Яворов е от величината на онези поети, които са имали способността да улавят новите вибрации и честоти в енергийното поле на поезията, независимо къде са направили пробив за пръв път, защото всички сме свързани с една обща енергийна мрежа, но единици са онези, които имат сетива да я разчетат и да се почувстват част от нея.”

Музикалният акцент на вечерта беше поднесен от Формация „Хармония”, а с авторски рецитал се представиха поетите Елка Няголова, Аксиния Михайлова, Бойко Ламбовски, Георги Николов, Надя Попова и Анжела Димчева.

На следващия ден (14 януари) поетите Елка Няголова, Надя Попова, Трендафил Василев, Анжела Димчева, Людмила Снитенко (Русия), Олена Марченко (Украйна) и Любомир Груевски (Македония), придружени от проф. Петър Димитров, гостуваха на СОУ „Пейо Яворов”, където се срещнаха с ученици и проведоха свободен разговор за поезията, за неостаряващото въздействие на Яворовите творби, за преводите на неговата поезия в славянския свят, за културния контекст, в който новите поколения растат.

В ранния следобед в Музейна експозиция „П. К. Яворов” се проведе двучасова дискусия „Как да четем днес Яворовите жестове от поезията му”, водена от директора на музея Тодор Иванов, с участието на проф. Михаил Неделчев и доц. Димитър Михайлов.

Същата вечер любителите на театъра аплодираха моноспектакъла на Бойка Велкова „Пътят на Афродита” – с участието на Теодосий Спасов, а почитателите на изобразителното изкуство вдигнаха наздравици при откриването на новата изложба „Докосване” на Владимир Кондарев.

Най-важното събитие този ден безспорно беше премиерата на многоезичното томче с Яворови стихове „А можехме, родино свидна” (издание на Славянска академия, 2015), съдържащо оригинали на Яворов и преводи на девет славянски езика. Събитието привлече десетки почитатели на поезията в Музейна експозиция „П. К. Яворов” и се водеше от Елка Няголова, която представи последователно Людмила Снитенко (Русия), Любомир Груевски (Македония) и Олена Марченко (Украйна). Гостуващите поети прочетоха стихове на Яворов, преведени от тях на родните им езици. Публиката, добре запозната с оригиналите на български, почувства и възприе този многогласен акорд – смес от слово и емоция, превземащ по интуитивен начин съзнанието и душата. Защото славянската езикова общност е не само корен на ниво дума, но и общо светоусещане, онази гореща вълна на единородство като емоция, въжделения, трагизъм. Музикалните антракти бяха дело на Александра Костадинов („Не си виновна ти”, авторска песен) и на младата оперна певица Калина Томова, която изпълни „Хайдушка песен” (муз. Добри Христов) и „Месечко лю грейливка” (муз. Димитър Петков). За финална обща снимка гостуващите поети и техните български домакини облякоха фланелки с лика на Яворов.

Яворовите дни продължиха и на 15 януари с обявяване на резултатите от Националния литературен конкурс „И ти си в мене – ти, родино моя”, от Националния конкурс за рисунка „Недорисуван свят” и от образователната игра „Опознай Музейна експозиция – къща „Пейо К. Яворов”. Финалът на празниците беше вечер с поезията на Виолета Христова, с участието на цигуларката Цветина Илиева.

В заключение ще кажем, че най-важната новина от приключилите Яворови дни е обещанието на Кичка Петкова, че съвсем скоро Музеят на Яворов ще придобие статут на самостоятелна институция, каквато всъщност от години е.