Георги Константинов: „Вечно подранил”

Георги Константинов, авторски рецитал

Едно име, което не се нуждае от представяне – Георги Константинов – поетът, чиито стихове и песни знаят всички поколения, не спира да създава нови творби, да издава всяка година нова книга. Навръх рождения си ден – 20 декември – той зарадва почитателите си с изящното томче „Вечно подранил” (Изд. „Хайни”, 2015). Книгата беше представена в Мраморното фоайе на Столичната библиотека и събра над 150 почитатели на мерената реч. За новите поетически интерпретации, за острото социално мислене на автора, за неостаряващата любов и извечните ценности говориха писателите Румен Шомов и Петър Анастасов.

Стихосбирката съдържа 65 творби, подредени по вътрешното спираловидно движение на поетическата настройка, която не предполага тематично обособяване, а оставя читателя да се наслаждава на богатството от интонации – интимни, носталгични, иронични, социално-трагични, цветно-пластични. След няколкогодишна борба с различни болести, видял сянката на смъртта, Георги Константинов ни поднася своята изповед с мъдрост и просветление. „Сборникът „Вечно подранил” реабилитира земното предназначение на поезията, защото през последните години се наблюдава една нейна астрализация, едно изместване към космическото. Но тук поетът целенасочено приземява своята лира – още в първото стихотворение „Квит” той търси алгоритъма на тези взаимоотношения въз основата на етична логика; в неговия пантеизъм земното е чувствително, а небесното е под чертата”, каза Петър Анастасов.

В авторския рецитал звучаха над 10 творби от книгата. Дори когато оприличава България на напусната гара („Напусната гара”), поетът продължава с нежна тъга да възвеличава родното, извлича красотата на съкровения пейзаж:

... Като сухи листа по света
разпилял ни е вятърът.
Вече нашите пити с късмети
под друго небе се търкалят.
Тази нощ Дядо Коледа
ще звънне отвън със шейната.
Ала няма сега на кого
да остави подарък.
     „Всичко тук се  е случило”