„Огън и мъгла” – в калейдоскопа на спомена

Любен Петков и проф. Михаил Неделчев

Фрагментите като жанр стават все по-популярни последните години. Любен Петков днес привлича нашето внимание с второ, допълнено издание на книгата-мозайка „Огън и мъгла” (ИК „Прозорец”, 2015). Томът беше представен на 13 декември 2015 г. в НДК в рамките на Третия международен литературен фестивал.

Проф. Михаил Неделчев говори подробно за книгата и автора: „Любен Петков е един непрекъснато търсещ писател. В същото време той е изключително привързан към това, което вече е създал, обича често да се връща към родното си място – с. Крушевец, към приятелите си, към семейството си. Тази книга представлява не само мозайка от истории, от микропортрети на най-различни хора, но и картина на България. Неговата фикционална проза е изградена върху много мощна документална основа. Ето я тук тази документалистика в автентичния ѝ вид – в „Огън и мъгла” се застъпват безброй сюжети. Авторът ни показва, че притежава едно безкрайно любопитство – интересува се от всичко – особено от българската и световна история. Прекрасни са сантименталните страници, посветени на Симеон Султанов, Банчо Банов, Радой Ралин, Рашко Сугарев, Биньо Иванов, Петко Росин, Вен Тин. Тази книга съхранява не просто паметта за тях, но ги показва в доста неочаквана светлина. Тя не е строго логично подредена – човек може да я остави на нощното си шкафче и да я отваря напосоки, защото фрагментите са самостойни, но и разнородни – ту философски, ту литературно-исторически, ту природни описания. Любен Петков продължава да пише регионално – за Странджа (неговата вечна тема), но и глобално – за безкрайността на света. Ето защо „Огън и мъгла” е една множествена книга, една несвършваща книга. Интересна е самата нагласа на писателя – той много често пише, за да изправи някаква несправедливост на историята; изпитва вътрешна потребност да запечата със своя писателски авторитет един отишъл си от света човек. Това е едно писателско социално любопитство – оттук се е развило едно социално писателско въображение, което строи човешки светове.”

Проф. Неделчев постави въпроса за цялостен прочит на това поколение белетристи, към което принадлежат Георги Величков, Рашко Сугарев, Димитър Коруджиев, Боян Папазов и Любен Петков: „Това са писатели, които не са излъгали с нито една своя страница. Поемам ангажимент с моите колеги от Нов български университет да предложа организирането на една научна конференция за това поколение.”  

Любен Петков прочете два кратки фрагмента – единият, посветен на празнословието, а другият – на мълчанието. Писателят раздаде автографи на своите десетки читатели, които търпеливо чакаха на дълга опашка да го поздравят лично.