След-и

„Точно време” в крайно време

Премиера на новата стихосбирка на Владимир Левчев в София

„Точно време” в крайно време

Владимир Левчев по време на авторския си рецитал.


С усещане за скулптиране на времето и запазили в съзнанието си оригинални метафори, си тръгнаха читателите, аплодирали поета Владимир Левчев по време на премиерата на неговата нова стихосбирка „Точно време” (Изд. „Ерго”, 2015). Събитието се състоя на 11 декември 2015 г. в Литературен клуб „Перото” (НДК) и привлече над сто ценители на свободния стих, а може би най-вече – на свободния дух.

В залата бяха разположени уголемени копия на илюстрациите в книгата, дело на проф. Греди Асса, допълващи визуално поетическите абстракции. Те подчертават проблематиката, дала плът на езика и създала това свръхнатоварване – движение, пластика, свобода, виртуалност на посланията. Събитието се водеше от издателя Мартин Христов.

За философския пласт в поезията на Левчев говори Иван Ланджев: „И философи, и поети изпитват трудности да говорят за времето. Тук то се разпада като самата природа – появяват се библейски и митологични мотиви (намираме препратки към Танталовите мъки, към хипотезата на Паскал за времето) – в момента, в който обговаряме времето, то вече ни е загърбило, остава ни съня, видението на самия  Бог.”

А проф. Михаил Неделчев направи тематични връзки с творби на Владимир Левчев от 80-те години, отграничавайки новото от познатото. Той припомни творбата му „Кой сънува нашия живот”, станала емблема на поколението в края на 80-те, когато то дълго звучи в съзнанието на интелигенцията дори с политически импликации: „Спомнете си, че имаше един лаф по времето на социализма – „Няма да им живея този живот!”. По някакъв начин този паралелен израз се вгради в поезията – че ние сънуваме своя живот. Тази книга подхваща нещо, което е традиционно за българската поезия – т. нар. алегоричен символизъм, където се представят културни герои от античността, от Библията. Традиционното обаче е не толкова от високия български символизъм, а привнасяне от изобразителността на Елиът, създаване на словесни потрети – една матрица, наложена върху всекидневни персонажи, което им придава друг ореол и ги откроява. В новата книга намирам влияния, типажи, персонажи, дошли от интелектуалната мощ на големите герои от високия европейски модернизъм... Третият момент, който ме интересува, е влиянието на Америка върху творчеството на Владо. Всъщност неговите американски мотиви са доста пестеливо дадени, въпреки многогодишното му пребиване там.”

В послеслова към изданието проф. Неделчев е отбелязал: „Това е книга с трагически вариации за отминаващите мигове, за техните образи и за възможността / невъзможността да ги имаме като памет, като осмислен наш живот. В тази усложнена проблематика имаме и виртуозна игра със стихосложението, чуваме и ритмиката, строфиката и звукописа от лирическите текстове на Яворов и Лилиев.”

За съзнателно търсената космогоничност и християнска дълбочина свидетелстват и епиграфите, с които започва книгата: послания от Еклесиаст, Томас С. Елиът и Йоан.

В „Точно време” проличава силната християнска идентичност на Владимир Левчев, въпреки че не е ортодоксално зависима като внушение. Книгата излиза с подкрепата на Националния център на книгата към НДК. За този факт припомни Светлозар Желев, директор на Центъра.


* * *

От „Точно време”

Владимир Левчев

...........................

Остава всичко в синята тъга.
И лятото е винаги сега!

Дори когато вече сме заминали,
дори когато вече сме умрели,
каквото и да бъде утре времето,
ще бъде както е било навремето:
Ще бъде точно
крайно време.
И синята тъга ще ни поеме
и ще бъде винаги сега.


Автор: Анжела Димчева
14.12.2015 г. 14:03
Посетено: 861
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/22618-tochno-vreme-v-krayno-vreme