След-и
„Думи в сребърна кутия” – премиера
Дебютна книга на Бояна Николова
Бояна Николова по време на премиерата
Дебютната книга на Бояна Николова „Думи в сребърна кутия” (билингва – на български и на английски език) събра на 9 декември 2015 г. в клуб „Плюс това” близо 100 почитатели на поезията. Те се потопиха в изисканата атмосфера на една чисто женска поетическа визия – драматичност, колебания, покоряване, любов, родителски трепети и пътуване през времето.
Събитието се водеше от Андрей Захариев (БНТ), който представи Бояна Николова и нейната поезия: „В тази книга бихте могли да видите интересни неща. В трите цикъла са събрани много богати по своята стилистика творби – различни поетически кодове, стъпки, образи. Това стилистично разнообразие представлява и една палитра от ракурси към битието. Бояна е културолог, а съпругът ѝ Пламен Николов е философ – това неизбежно е дало отпечатък върху текста. Една линия на концептуалност – от естетическото, през етическото и до философското – образува спираловидното „течение” вътре в тематиката. Това е интимна поезия – персоналното общение на поета с всичко, което го заобикаля. Преводът на Пламен Николов е великолепен – това са трудни за превод творби, а цялостното излъчване на книгата е перфектно, благодарение на дизайнера Пламен Неделчев и художника Мариана Калъчева. Какво остана у мен, когато затворих книгата? Едно усещане за летене, но не за летене с размахване на криле, а една ефирност – издигане неусетно на една педя над земята.”
Преди авторския си рецитал Бояна Николова разказа как се е заразила с магията на римуваното слово, как не може дълги години да се освободи от неговата прегръдка. Тя пише стихове повече от 15 години, но чак сега е намерила смелост да ги представи на публиката.
Рециталът беше музикално озвучен с изпълнения на електронно пиано от Ники Николов и Пепа Стоянова. Поетесата призна, че преводът е най-добрият прочит на дадена поезия.
А ето как преводачът Пламен Николов „отвори” сребърната кутия със своя дял от цялостното произведение: „Не ми беше никак трудно да направя този превод. Бях до Бояна ден и нощ. И все пак текстът беше предизвикателство за мен – най-малкото защото е дебют. Беше един невероятен шанс да претворя мисълта на Бояна – след като тя споделя открито с българските читатели това, която иска да каже, тогава аз реших – нека да го сподели с целия свят. На някои места преводът е доста смел, но бях изкушен да пресъздам нейната душевност, лириката на душата ѝ. В тази книга е ентелехията на Бояна! Почти съм сигурен, че това няма да е нейната последна книга. Изказвам благодарност на ирландския поет Джак Харт, който прочете текста в суров вид и ме окуражи да го довърша. Надявам се крайният резултат да ви хареса.”
Редакторът на книгата Юлия Малинова прочете послание от Джак Харт, в което той поздравява Бояна и Пламен и им пожелава още деца и книги в тяхното семейство.
Метафорите, изпълващи поетическата тъкан в книгата на Бояна Николова, нямат за цел да стряскат читателя. Те са като леки щрихи на отлитащ миг, ден, година, живот... Само отворените за красивото сетива на модерния човек ще изпитат празничния химн в нейните видения – без значение дали са тъжно обагрени или възторжено отлитащи: в очарованието на пясъчния сън, в папратовия дъжд и в черновласата смола.
* * *
Из "Думи в сребърна кутия" (Изд. "Енерга" - ЕООД)
Бояна Николова
Нощен полъх
Повдигам се на пръсти да целуна
челото на настъпващата нощ,
косата ми да стане нежно черна,
луната да покаже своя брод,
да бръкна в кошницата звездна,
да извадя своята мечта
и леки струни на сълза
да плисна в нощната вода.