След-и
НЧ "Христо Ботев-1908" с приятели от Гюргево
Поетесата Дуня Паланджеану представи етнографския си албум в Русе
В навечерието на Коледа читалище "Христо Ботев-1908" - Русе гостоприемно отвори врати за своите приятели от Културна асоциация "Йон Виня" - Гюргево. На 10 декември в уютния читалищен салон прозвуча реч на румънски и български език. Русенски поети и техните събратя по перо от Гюргево рецитираха свои стихове, а певците от двете културни институции пееха народни песни.
Истинският виновник за празника е румънската поетеса Дуня Паланджеану, председател на Културна асоциация "Йон Виня". За пореден път гостенката споделя с русенското читалище своите творчески успехи. Заедно с презентацията на новоотпечатания албум "Етнографски места във Влашко", тя представи и певицата Жоржета Василе. Популярните народни песни от Влашко, събрани в музикалния диск "Кой не е изпитвал мъка", бяха поредната изненада за публиката. Всеки от присъстващите получи автограф и диск от красивата певица и се наслади на нейното изпълнение. От краткото приветствено слово на Дуня Паланджеану стана ясно, че за да станат факт двата албума е помогнал и заместнк-кметът на Гюргево Александру Владу, както и културни организации в румънския град. Идеята на авторката е била да се съхрани културното наследство, както и написаното да бъде един малък гид за гостите на Гюргево и района. Подбраните фотографски материали представят уникалността на влашките села, както и характерни елементи от бита и поминъка.
Читалищният председател и етнограф Вяра Косева, разглеждайки албума, отбеляза, че в бита на русенските ни предци, както и на тези от Влашко, има много сходни елементи, които ни обединяват -тъкачния стан, ръчно тъканите ленени и памучни платна, керамичните съдове и прочие. И за тези, които все още не вярват и искат да се уверят, е малката етнографска изложба от с. Гаужани, район Гюргево. Експозицията се оказа поредното доказателство за сходство в етнографските елементи - красивите орнаменти по блузите, кърпите, покривките и националните костюми.
Сред гостите бяха Дунавската задруга на народните художествени занаяти, Сдружението за образование и култура от село Гаужани, регион Гюргево.