След-и

Петър Краевски възкреси „Изгорени писма”

Да изгориш туй, що не се гори…

Петър Краевски възкреси „Изгорени писма”

Петър Краевски по време на премиерата


Тази книга е симптоматична за второто десетилетие на 21 век. Отново издателство „Жанет 45” ни радва с едно стойностно произведение. Като че ли нажеженото до бяло битие, ускореното възсъздаване на всеки един миг като екстремна емоция, усетът за постоянно следене (онзи вездесъщ Биг Брадър) – всичко това пренапряга съзнанието на модерния човек и оттук – крачката към „изгарянето” (реално или символно) е вече само въпрос на спонтанен избор.

Петър Краевски признава символно-алегоричните корени, от които е израснала идеята му: „Навлизането в „Изгорени писма” проследява запалването, горенето, затихването на огъня, пепелта. В четенето на този текст са въплътени смирение пред Словото и известна доза мимолетност като „поглед, който изпреварва пламъка”. Идеята е, че всяко стихотворение се чете като за последно.”

Но авторът разнищва дълбоко темата, интерпретирайки по съвест политико-социалните параметри на безкрайната българска криза. В новата книга ни заковават с трагичния си лаконизъм и афористична сила стихове, посветени на Пламен Горанов:

Българският Ян Палах

     На Пламен Горанов

На жертвената клада изгорях –
да стана факел за тълпите!
Палачите събраха моя прах
и ви го хвърлиха в очите.

Премиерата на „Изгорени писма”, състояла се на 19 ноември 2015 г. в Orange Center, събра около 50 почитатели на поезията. Литературният критик Марин Бодаков представи автора и обговори приносното в поетическия натюрел, темите и идеите в разглежданата поезия: „Ние с Петър Краевски сме почти връстници и видимо натежаваме, остаряваме, правим равносметки и общо взето се учим да овладеем по най-достойния начин своето отчаяние и да не товарим с него думите. Изпитвам искрена близост с тези „Изгорени писма” – рядко се среща толкова разнообразна в жанрово отношение книга, която да остане единна. Поетът показва, че владее различни форми. Първото ми усещане беше: „Каква достойна, каква овладяна мъжественост!” После започнах да си мисля, че това не е точно мъжественост, а съзнателно избрана аскеза. Изобщо стиховете в тази книга ми внушават точност. Авторът нито се срамува, нито се опиянява от отчаянието – нищо повече от това да погледнеш действителността в очите и да продължиш. Метафоричните конструкции често са сравнения без „като”, даже и глаголът „е” изчезва, което ни показва колко са компактни тези текстове. Но това е една интровертност без никаква претенция. Хуморът е изчезнал, налице е доблестно смирение, едно минаване отвъд. Стиховете в книгата са искрени, прями, лаконични... В четири реда Петър Краевски ни казва безчет неща. Поезия, която е бдителна към парадоксите, тя не се бои от сложността. Дълго време имах усещането за една особена графичност, за ясни граници между черното и бялото. Но тази графичност носи много човешка доброта и разбиране към всички нас.”

Петър Краевски сподели с аудиторията: „В тази стихосбирка аз се опитвам да проследя раждането на пепелта, която знае. Затова накрая завършвам книгата с празна страница – основното е, че светлината е мрак с критична маса. Ние винаги таим в себе си мрак, и въпросът е: когато този мрак достигне критична маса, той да избухне в стих, в картина, в музика.”

Книгата включва стихове, писани след 2006 г., част от тях се появяват и в романа „4ат или сбогуване с Аркадия”, излязъл през 2009 г.

В авторския рецитал звучаха около 15 творби от „Изгорени писма”. Поезията на Петър Краевски беше пресъздадена и чрез визуално-музикални импресии, реализирани с изображения на картини от художника Иван Краевски.

Премиерата беше уважена от поетите Васил Сотиров, Николай Милчев, Анжела Димчева, Нели Лишковска, Иван Русланов, Иван Димитров, Мария Ризова, певицата Роси Рос, художника Иво Кирков, тв сценаристите Светослав Томов и Филип Нигохосян. В свободния разговор, последвал четенето, стана дума и за ДДС върху българската книга – за Отвореното писмо на Божана Апостолова до държавните институции, в което се призовава за отмяна на този данък-убиец и за целенасочена държавна политика по отношение на културата. Петър Краевски обобщи: „Въпрос на държавна сигурност е да се влага в изкуството, да се финансира българската култура, иначе политиците ни всъщност са национални предатели.”

 

Автор:
Анжела Димчева
Публикация:
21.11.2015 г. 17:53
Посетено:
1274
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/22429-petar-kraevski-vazkresi-izgoreni-pisma