„Неща за обичане” поднесе Светла Радкова

Издателката Божана Апостолова поздравява Светла Радкова

Столичната публика откри своето ново лице на просветление и утеха сред шума и политическите крясъци на делника: „Шалът ми мирише на утеха”, мълви в първата си книга Светла Радкова, която изнесе авторски рецитал пред 150 любители на поезията вечерта на 12 ноември 2015 г. в Съюза на архитектите в София.

Книгата ѝ „Неща за обичане” (изд. „Жанет 45”) се появи на книжния пазар преди три месеца; вече беше представена пред четящата публика в Кюстендил – един град с традиции в поезията! – а софийската премиера беше съпътствана с няколко изненади: първо, авторката посрещаше гостите с подарък – една истинска, грееща от южното слънце, кюстендилска ябълка, поднесена от един малък принц – Максим; второ, залата беше украсена с ръчно направени кукли от Теодора Сърбинска, извезани с обич; трето, издателката Божана Апостолова се появи с огромен букет от рози, поднесен на Светла и придружен от едно твърде важно послание към аудиторията и към управниците ни: „Аз много обичам Кюстендил – заради трима души, които тръгнаха от този град: Екатерина Йосифова, Биньо Иванов и художникът Свилен Блажев. Щастлива съм, че към тях се прибавя днес Светла Радкова с „Неща за обичане”. Тук в залата има известни банкери – надявам се, че те най-сетне ще се обърнат към талантливата българска литература и ще тръгнат с по два наръча книги, които да подарят на бедните българи или на фондовете на библиотеките, които са празни. Точно днес аз пуснах по всички сайтове Отворено писмо до Бойко Борисов и институциите, в което заявявам, че липсва държавническа политика към литературата и духовността. Българинът става все по-бездуховен, все по-препасан с обръчите на страха. Когато изпаднете в такова състояние, отворете „Неща за обичане” – вътре с огромна топлота, с много точна поетична мяра Светла е успяла да ви подскаже кои са нещата за обичане... Благодаря на този вълшебник – Свилен Блажев, който е оформил изумително книгата! Дано банкерите се научат да четат поезия, за да помагат на българската литература! Аз съм издала вече 1400 книги на български автори, защото единственият стремеж на моето издателство е да създава четящи, духовни общества... Нека децата ни заживеят с думата, за да се почувстват знаещи, можещи и прекомерно богати!”

Водещата на вечерта – София Пейчева, директор на РБ „Емануил Попдимитров” – представи авторката и екипа, създал книгата: „Светла е финансист, динамичен, модерен човек. Когато не оперира с пари, тя борави с думи. Не знам дали е фалирала банки, но знам, че взривява сърца... От нея непрекъснато прииждат неща за обичане. Преди да заговорим по същество за поетичното, трябва да сме отворили сетивата си за него”.

Спектакъл по стихове от новата книга изнесоха актьорите Душко Добрев, Мария Добрева и Павел Чавдаров (на рояла).

Интерпретативен текст, включен като послеслов в „Неща за обичане”, представи литературният критик Анжела Димчева: „Светла ни предлага книга за вдишване – която и страница да отгърнем, попадналото пред погледа ни стихотворение е като полъх на метафоричен вятър. Тя умее да облича енграмите на трептящото си съзнание по въздействащ начин; в никакъв случай не робува на добре познатите ни канони (ритъм, рима, класическа образност). При нея поетическата настройка е иманентно артистична – затова съзира „цветове от забравена азбука” и „междуредията на дните”. Век по-късно, сякаш символистите са се преродили, освободени от класическия стих, но все така проникващи в мистичното, в сънищата на желанията, в духовната азбука на личността.”

А Светла Радкова изостави ролята на поетеса и влезе в истинско актьорско амплоа, изигравайки един въздействащ етюд, събрал нейните реални и въображаеми очаквания – как ще бъде приета от читателите, от публиката, как ще тръгне пътешествието на нейната книга и как всичко това ще рефлектира в трептящата струна на душата ѝ. И в края на краищата, сред стихналата зала тя импровизира няколко съвсем нови стихотворения, родени през последните дни: „Очите ми узрели / се събличат / в шепите на жаждата ти / капят. Нощта потича, / край не ѝ се вижда...”