След-и

„Изкупление” на Димитър Васин

Премиера в „Перото” (НДК)

„Изкупление” на Димитър Васин

Димитър Васин по време на премиерата в "Перото"


Доайенът на поезията в Севлиево Димитър Васин (автор на 22 книги) събра в София над 100 почитатели на поезията за премиерата на новата си поетична книга „Изкупление” („М-Прес” ООД, 2015 г.).

Събитието се водеше от известната журналистка Валерия Велева, която разказа любопитни моменти от семейната си история, която се преплита във времето с родовата хроника на Васин: „С Васин ни свързва дългогодишно приятелство, както казват на народен език, ние двамата сме си „селски”. Той е роден в с. Дамяново, там е родена моята майка, там съм израсла и аз. Но ние се намерихме много по-късно, събра ни поезията. Щом вие сте тук, знаете колко красота има в неговата поезия, с колко много философски размисли и житейска мъдрост е изпълнена. А поводът за раждането на тази книга е 85-годишнината на Пеньо Пенев, който също е от този край – от с. Добромирка... Както виждате, светът е много малък и съдбата събира хората, които имат общо светоусещане. Така стана и с Васин, и със срещата ми преди месец с Владимир Пенев, илюстрирал с великолепни рисунки изданието. Какво е моето виждане за „Изкупление”? Това е един разговор с поета Пеньо Пенев, един разговор на споделена чаша вино – за доброто и лошото, за болката, за удара в гърба, за пропилените истини и за застиналите лъжи, един разговор за свободата – как да я извоюваме и какво да я правим, за разделите и за срещите.... В тази книга аз усетих цялата болка на поета  за всичко, което се случва около нас – за това, което сме пропилели или което не сме успели за съградим, и за тази ръжда, която остава в душата на човека. Прочитайки книгата, аз се почуствах сякаш излизам от църква, с някакво духовно пречистване.”

Свои критически размисли за това необичайно издание сподели Анжела Димчева: „Може би някои добри познавачи на поезията на Пеньо Пенев ще забележат значителната разлика в интонациите между двамата, също – в строфичната, метафорична и ритмична характеристика на техния поетически синтаксис. Това е интересното в новата книга – тя не се стреми да е аналог на чуждата поезия, нито авторът е искал да влиза в ролята на епигонстващ интерпретатор. Напротив – тук има и реплики към Пенев, има и съвсем нова визия за смисъла на живота. И добре че е така, или както казва Стефан Цанев, „ако двама души мислят еднакво, единият е излишен“.

„Изкупление“ всъщност е благодатният огън, през който ни гледа ранимата душа на един творец. И ние се питаме: дали останаха още такива личности в родната култура? Тя все повече се превръща в пазарна единица, в някаква просеща милостиня дама, забравя се, че културата е дълготрайната инвестиция в историческото развитие на нацията и не може да се побере в наложени от европейските чиновници квоти и проценти – т.е. в някакви си „клетки“ за феникс...”

Димитър Васин заяви, че смята Владимир Пенев за свой съавтор. Художникът разказа как са се запознали и допълни: „Мисля, че поезията не може да бъде илюстрирана, но приех поканата да участвам в разговора, който той е започнал с моя баща. Изкушението беше огромно, а и това беше мое лично задължение. Приех поканата да участвам в тази книга с живописни неща, които са в духа на двамата автори. Благодарен ще бъда, ако наистина съм допринесъл за този достоен разговор, който той провежда с моя баща...”

Димитър Васин заяви, че нашето изкупление днес е да дадем поезията на Пеньо Пенев на новите поколения... Защото чиновниците изхвърлиха неговата поезия от учебниците, но никой не може да го изхвърли от кръвта на българската поезия.

В авторския рецитал звучаха пет стихотворения: „Живот си ти...”, „И всичко от живота”, „Разбита прегръдка” и „До вярата и сладост”, „За лудост мокри”.

Но поетическото дихание се нуждае и от музикални предихания – за тях се погрижиха Калина Томова (сопрано) и Надежда Иванова (пиано), които изпълниха романса от Чайковски „Той толкова ме обичаше” и песента „Любов” от Парашкев Хаджиев.

Своите впечатления сподели и поетът Матей Шопкин: „Чета стиховете на Васин и не питам дали живее в София или Севлиево, с кой критик си пие кафето или ракията, в коя редакция работи. За истинския поет това са второстепенни неща. Аз не се наемам да тълкувам стиховете му. На мен ми стига това, че те ме вълнуват, че някаква необяснима сила се излъчва от тях, че в душата ми отекват някакви загадъчни звукове, че ме опива дъх на чернозем, че нещо ме увлича, подема и издига... Имам чувството, че Васин е задъхан скулптор, който с тежки, решителни удари извайва образите на своите творения... Той е искрен и естествен, независим и неизкушен от литературни образци. А това, че посвещава книгата си на поета Пеньо Пенев, е съкровен израз на неговата дълбока обич и почит към своя знаменит земляк.”

Сред писателите, които уважиха премиерата, бяха: Михаил Тошков, Ива Николова, Атанас Капралов, Диана Димих, Бойко Ламбовски, Лъчезар Лозанов, Мария Галишка, Албена Фурнаджиева и други.

 

 

Автор: Анжела Димчева
31.10.2015 г. 18:42
Посетено: 577
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/22260-izkuplenie-na-dimitar-vasin