Успешен концерт на дуото Шаханова- Грекова

Русенското Студио „Данубиус” почете празника на града с  оригинален премиерен концерт, съставен изключително от дуети за два женски гласа от оперната и кантатно-ораториалната музика. Солистките на „Данубиус” Виолета Шаханова и Адриана Грекова, заедно с пианиста Тодор Петров, заинтригуваха русенските меломани, изпълнили Пленарната зала на Общината.

Радостното е, че сред публиката имаше и много млади хора, а програмата беше представена с обяснителни бележки от ръководителя на Студиото г-н Огнян Стамболиев, който ги въведе в красивия и романтичен свят на оперната класика. 

В първата част двете изтъкнати оперни и камерни певици представиха музика от Вивалди ”Глория”, Перголези „Стабат Матер” и Росини ”Стабат Матер”.

Трудните и прекрасни дуети за сопран и мецосопран прозвучаха стилно и възвишено, с необходимата за жанра „ангелска чистота”. В края на първата част бяха артистично поднесените „Сцена с писмото” (дует на Сузана и Графинята) и дуетът Сузана-Марчелина от „Сватбата на Фигаро” - дан към годишнината на Моцарт.

Втората част бе предхождана от Рондото в сол мажор („Рондо за изгубения грош”) от Бетовен, което Тодор Петров изсвири с много темперамент и блясък, възнаграден от продължителните и щедри аплодисменти на благодарната публика.

Оперната част от концерта предложи на слушателите среща с някои  рядко красиви и позабравени романтични дуети:

. Лиза и Полина от „Дама Пика” на Чайковски,
. Жулиета и Никлаус от „Хофманови разкази” на Офенбах,
. Агата и Енхен от „Вълшебният стрелец” на Вебер,
. Г-жа Флут и Г-жа Райх от „Веселите уиндзорки” на Ото Николай, 
. също и прочутия „Дует на цветята” от „Мадам Бътерфлай” от Пучини.

И този избор бе успешен, като се има предвид ограничения и непрекъснато повтарящ се репертоар на Русенската опера (а и не само на Русенската!) през последните десетина години.

За дуото на двете солистки Виолета Шаханова и Адриана Грекова може да се каже, първо, че налице бе най-главната предпоставка за подобен ансамбъл – спятост на гласовете, които в определени моменти дишаха заедно.

Те пяха красиво, одухотворено, с отлична фразировка, ясна дикция и точна артикулация, с усет за стила на всеки от един от авторите, които бяха твърде различни.

Акомпаниментът на Тодор Петров, музикант-ерудит от висока класа, с вкус към оперното пеене, бе на изключително ниво.