Светла Радкова – „Неща за обичане”

София Пейчева (директор на Регионална библиотека - Кюстендил) и Светла Радкова

В една светла дъждовна вечер една лъчезарна авторка – Светла Радкова – представи своята първа стихосбирка „Неща за обичане” (ИК „Жанет 45”, 2015). И ако някои столични литературни корифеи си въобразяват, че само в София се стичат стотици фенове на литературата, за да вземат автограф от любимия си автор, то те са напълно заблудени. Премиерата на тази нова книга привлече по-силно от магнит жителите и гостите на Кюстендил.

Сред величествените оригинали на гения на родната живопис – Владимир Димитров-Майстора, София Пейчева (директор на Регионалната библиотека в Кюстендил) приветства над 200 почитатели на поезията, изпълнили на 9 октомври 2015 г. Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора”: „Озарението в тази книга идва от дързостта за вечното обичане и изговарянето да думите, които ние не винаги смеем или не умеем да изговорим. Ще говорим тази вечер за обич – ще разлистваме книгата на Светла – страница след страница, от буквата до въздишката и отвъд нея. И когато стигнем до сърцето, ще сме се превърнали, надявам се, в една емоционална цялост...”

Прозвуча рецитал по стихове от „Неща за обичане”, изпълнен от младата актриса Здравка Димитрова-Зара, на фона на импровизации, дело на Павел Чавдаров (пиано).

За книгата говори Анжела Димчева – автор на послеслов към изданието: „Без да внушава или да се опитва да налага авторска непогрешимост, поетесата обгръща света с нежните си сетива и, бидейки капка от холограмата на всемира, тя естествено достига до оксиморонната игра, защото се доверява на интуитивната каузалност в човешките измерения, а не на предначертаните обществени закони. Така и ние вярваме в „сладостта на оцета“ или чуваме как „тишината скърца“.

Стиховете в „Неща за обичане“ носят модерна Лилиевска тоналност („Започнеш ли да се обичаш“, „Предвлюбване“, „Милиони и едно желания“), но не чрез изобразителната мембрана на емоцията, а чрез метаезик от догадки, видения, опровержения. Век по-късно, сякаш символистите са се преродили, освободени от класическия стих, но все така проникващи в мистичното, в сънищата на желанията, в духовната азбука на личността. Често експресионистичното зрение на Светла Радкова е контрастно и необичайно – но то пак е красиво, няма залитания към пошлост или самоцелна екстравагантност, а творбите ѝ завършват с очарователни поанти:

Тишината още скърца
под стъпките на февруари
планината гледа отвисоко
как сянката му бавно се стопява

Очите на снега се зеленеят.

(„Предпролет“)

Странно би ни се сторило, но в премигванията на визуалното у Светла Радкова има необикновено премълчаване, не точно импресионистичната неяснота. Синтаксисът в нейния слог често е обърнат, подвеждайки читателя в един контекст, който се оказва контрапунктен. Или както сполучливо е определил подобно състояние проф. Светлозар Игов – „словото – неясно и неразвито – се опитва да запише мълчащата яснота на образите“.

Съвременното поетическо обличане на банално случващото се изглежда понякога лесновато (при липсата на класическа постройка), но това съвсем не е лесно постижимо. Вместо да изригне в десет куплета и да възпее самотата в духа на добрата класика, Светла събира непреодолимия предел на отчаянието в три реда: „запазих за довечера / маса. / За един.“ Като един sms, изписан делово и казващ повече на читателя, отколкото цяла  поема...”

А когато думата взе самата поетеса, всички разбраха, че заглавието е иманентна характеристика на нейната натура. В един притчов автоироничен стил тя скицира набързо своите вълнения около излизането на първата си книга и завърши своята изповед с едно емоционално послание: „Аз съм напълно убедена, че след 20-30 и повече години ще има хора като вас, които ще четат поезия, които ще уважават изкуството. Аз се обърнах към книгата си и ѝ казах: „Скъпа моя, наричам те да бъдеш щедра, топла, светла, да не се боиш от нищо и от никого. Ще срещнеш различни очи, различни хора, но винаги бъди с изправен гръбнак. Ще бъдеш харесвана и отричана. Но ти си чиста и искрена, ти си истинска и това те прави достойна... Книго моя, пожелавам ти да намериш пътя към сърцата на читателите си! Скъпи приятели, нека тя ви даде сили, надежда и любов, защото книгата ми е пълна догоре с неща за обичане!”

Повече час авторката раздаваше автографи и позираше за стотици снимки с приятели, познати и непознати от всички възрасти.

Светла Радкова получи букет от Божана Апостолова с личен ангажимент от страна на издателство „Жанет 45”, което за в бъдеще ще издава всички книги на тази талантлива поетеса.

Редактор на „Неща за обичане” е София Несторова, оригиналните колажи са дело на Свилен Блажев.