Пазителка на ветровете

Анита Тарасевич по време на премиерата

Една нова книга с разкази на съвременна тема тръгна към своите читатели. На 8 октомври в Унгарския културен институт белетристката Анита Тарасевич представи сборника си „С цвят на слънчогледи, с дъх на лято” (Книгоиздателска къща „Труд”, 2015).

В авторско изпълнение прозвуча разказът „Всичко, заради което”.

За книгата и авторката говори подробно проф. Мария Герджикова, която направи паралел с разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков и акцентира на актуалните теми, изграждащи сюжетите: „Тук са умиращите малки села, умиращите градчета и промененият ни живот. Йовков пише разкази, в които има едни и същи герои, които създават обща атмосфера. Същото намирам и при Анита: в нейните текстове се прокрадва идентична носталгия, тъга, но и виталност. Сюжетите при нея често се повтарят – например темата за любовта – но търсенето на пристан в първата любов и в изгарящата любов, и в криминалната история – всички те имат особен аромат. Така възниква едно цялостно произведение, което ще намери място в контекста на българската литература – като народопсихология, като моментен разрез на нашето време. Когато говорим колко много българи са заминали зад граница, ние рядко говорим кой остана тук... Това е трагедията на българската нация. Но в текстовете на Анита има и виталност, и оптимизъм, тя е една „Пазителка на ветровете” – тя пази хората, времето, съзнанието, емоциите... Ние всички съзнаваме промените, но не говорим за тях. А Анита ще го запази за поколенията, тя притежава много богато въображение, за което трябва да я поздравим. Метафорите в книгата са изключително експресивни, възприемат се леко от читателя, естествено и многозначно.”

На въпроса откъде едно градско момиче черпи сюжети за разказите си Анита Тарасевич каза: „Тръгнах преди всичко от емоцията – тъжно е когато видиш, че едно нещо, което и било живо (особено в Северозападна България), сега е мъртво – със запуснати къщи и липсващи хора. Тъжно е, защото виждам как надеждите на предците ни за един добър живот за техните деца (къщи на два и три етажа), са се провалили – всичко сега е пусто. Едни животи са отишли напразно! Но в книгата ми има и оптимизъм – има усмивки, и вяра, че може би нещата ще се променят!”

Анита Тарасевич благодари на Книгоиздателска къща „Труд” за вниманието към нея като автор, на Златомир Златанов (рецензент на книгата), на домакините от Унгарския културен институт и на всички, които биха прочели нейния сборник.

В разказите на Анита Тарасевич читателят ще бъде очарован от лиричната топлота и експресивност на нейния наратив, на внимателното, деликатно разлистване на драматичното в живота на българина, който намира сили да възражда родната земя, въпреки негативните процеси – на обезлюдяване, на алиенация, на крайно социално разслоение.

Вечерта беше музикално украсена от кларинетистката Диана Минкова.