След-и

Премиера на „Под игото”

Вазов събра политици, дипломати и учени

На 14 септември 2015 г. издателят Иван Гранитски организира в БАН грандиозна премиера на новото, изключително луксозно, библиофилско издание на най-българския роман – „Под игото”. Книгата е фототипно издание на романа от 1920 г. Събитието беше организирано със съдействието на Министерството на културата и Британското посолство в България и беше уважено от Йорданка Фандъкова, кмет на София, и от Н. Пр. Ема Хопкинс, посланик на Великобритания в Р България. Сред присъстващите над 200 учени, писатели, журналисти, културни дейци от всички сфери, бяха забелязани и политици, което е рядкост в родния литературен пейзаж. 

Поводът е не само 165-годишнината на Вазов, но и 122-годишнината от появата на романа, написан в Одеса и поместен на части в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Тогава „Под игото” предизвиква интерес, но не е отпечатан в отделна книга у нас. Малцина специалисти знаят, че най-четеният български роман всъщност е издаден самостоятелно първо на английски, после на български и постепенно на основните европейски езици. В Лондон изданието е дело на Уилям Хайнеман, който включва заглавието под № 14 в своята новоучредена поредица „Международна библиотека“ през 1893 г. С това британското издателство утвърждава статута на Вазовия роман като „световна класика”, наред с творби на Толстой, Мопасан, Бьорнсон и други именити писатели.

Затова и акцентът при представянето на книгата беше поставен върху любопитните факти около превода, появата и рецепцията на „Под игото” във Великобритания и в цяла Европа в началото на ХХ век.

Иван Гранитски отдаде заслуженото на проф. Александър Шурбанов и българиста проф. Майкъл Холмън, с чиято компетентна помощ се реализира изданието. Те са автори и на предговора. В залата присъстваха десетки учители, към които Йорданка Фандъкова се обърна със следното послание: „Преди няколко години направихме споразумение с БАН и издателство „З. Стоянов” да подпомагаме софийските училища и детски градини с достатъчно книги, за да може учителите да способстват за издигане на българския дух. София е привилегировано място, защото тук можем да срещнем нашите ученици лице в лице с писатели и учени. Г-жа Янка Такева би могла да ни помогне много в тази дейност. В София са големите книжарници, музеи, галерии, където можем да осъществим тази връзка – чрез издателство „З. Стоянов” и финансовото участие на общината; да подпомагаме училищните библиотеки с книги от българската литература и история. Обсъдихме днес и идеята да подпомагаме учители, които имат задълбочен интерес да развиват таланта на учениците в тези сфери. Нека през новата учебна година да работим заедно, да провеждаме срещи на нашите ученици с живите класици! Новото издание на „Под игото” е великолепно, поздравявам целия екип, който го е създал!”

Иван Гранитски каза: „Тази инициатива вече набира скорост, попълват се училищните библиотеки, но не само в София, но и в страната, особено с помощта на г-жа Ваня Кастрева.” 

После издателят представи на публиката оформителя Кънчо Кънев – последният мохикан на производството на българската книга като изкуство”.

В словото си на български език Н. Пр. Ема Хопкинс отбеляза: „За мен е истинско удоволствие да подкрепя новото издание на един от най-любимите български романи. Горда съм, че романът е бил публикуван за първи пък в Лондон в 1893 г. Английският превод изиграва роля за последващата популярност на романа, който става една от най-четените и превеждани български книги. Тази книга е пример за един от върховете на българската литература. Пожелавам успех на новото издание!”

Иван Гранитски анонсира предстояща вечер в БАН, посветена на порф. Александър Шурбанов, като знаменит преводач на класически английски текстове. Там ще бъдат представени пет знаменити тома, дело на неговото преводаческо изкуство.

Проф. Валери Стефанов говори за рецептивната история на „Под игото”: „Тази книга има странно рецептивно битие. Излизането в Англия на този роман изглежда учудващо. Но какво представлява Европа в края на 19. век? Тя е един любопитен континент, който се озърта да види нови, различни неща. Англия продължава да бъде внимателна към Балканите, към проявите на първичното. Европа не е само любопитна, тя е много внимателна към проявите на героичното. Точно романът „Под игото” е творение на героичната страст. Затова той е бил привлекателен за тогавашните европейски човеци, разказвайки за страстите на един малък народ и за проглеждането му на картата на тогавашна Европа. Когато някой се събужда от дълъг сън, винаги е любопитно. Европа е съпричастна към събуждащите се балкански народи. Жестът на превода е част от това съпричастие. В България романът е бил посрещнат доста подозрително: за него се е говорело какво ли не – че въобще не е роман, че е лошо написан, че е подражателен... Това го отдавам на самия жанр роман, който е хегелиански жанр, т. е. той е обърнат към очакването да се изпълни някаква историческа съдба, жанр, който да събере цялата истина за националната общност. През целия двадесети век българските критици повтарят, че не се е родил истинският български роман. А всъщност той вече се родил – още в края на 19. век. Романът „Под игото” не е за миналото, не е за Вазовото настояще, а той е творение, което се опитва да осмисли  времето. Той отваря прозорец към битието и става необходим за битието на хората... Романът е речеви формат, който ни предизвика ценностно, той ни подсказва, че човекът не може да живее само с интересите си. Ние трябва да научим новите поколения, че романът отваря прозорец към смислеността на тяхното битие.”

В предговора на Едмън Гос от преди 120 години казва, че романът „Под игото” е шедьовър на романтическата литература.  

За своята конкретната работа над изданието говориха проф. Александър Шурбанов и проф. Майкъл Холмън.


Автор: Анжела Димчева
18.09.2015 г. 15:15
Посетено: 1002
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/21973-premiera-na-pod-igoto