Някъде другаде…, но едва ли!

Христина Панджаридис по време на премиерата.

В почти поносимата жега на 16 юли 2015 г., в самото сърце на София, живеещата във Франция наша писателка Христина Панджаридис събра свои читатели и приятели за представянето на новия си роман „Някъде другаде“ (Издателство „Жанет 45“, 2015). Премиерата се осъществи в активното напоследък пространство на Книжен център „Гринуич“ с участието на литературния критик Митко Новков, редактор на книгата, и Албена Хюбнер – писател и модератор на събитието. На присъстващите бяха раздадени листчета, като на тях бяха написани три понятия, основни за романа – любов, живот, майка. Всички бяха приканени да напишат първото си хрумване, инспирирано от тези понятия... Това беше като експеримент за пъзела „живот“, в който всички ние сме цветни парченца.

Преди софийската премиера Христина Панджаридис срещна своите читатели в Елин Пелин и Пловдив.

Премиерата протече доста свободно, като беседа между Албена и Христина, между Албена и Митко, между публиката и публиката...

„За какво е тази книга? Има ли съвършена любов, съвършена майка?“, подаде няколко теми Албена Хюбнер.

„Благодаря на всички читатели, които са дошли от София и от Шумен, за да ме видят“, започна Христина Панджаридис. „До последния момент мислех да не се явя, но все пак редно е да дам отговор, че тази книга е за липсите, за живота като липса, който ние постоянно запълваме с каквото дойде... Някои си мислят, че това е книга за майките. Но не е точно така. Аз не съм съвършена майка, но може би има такива.“

В разговора се включи Диляна Николова (майка на шест деца и героиня в книгата): „Любовта прави нещата много лесни, тя покрива много грешки, любовта е смазката на живота, тя изчиства сърцата ни от нагара и ни помага да вървим към съвършенството.“

Митко Новков, в типичния си артистично-академичен стил, разчопли тематичните полета и линията на говора в сюжета: „Пространствата, топосите в канавата на книгата са в някаква степен дефицити – хората в тази книга обаче не искат да запълнят липсите, нито да ги загладят, те искат да приемат тази нащърбеност на отношенията. На преден план е изведен талантът да се примирим с недостига – защото няма нищо съвършено. Следователно има два варианта на отношение към тази максима (дори и бидейки клише): едното отношение е заглавието на книгата – ние си въобразяваме, изфантазирваме си някъде другаде нещо съвършено и тръгваме да го гоним (прах във вятъра); а другото отношение е няма „някъде другаде“, всичко е тук и сега. В него трябва да съберем съвършенството си – но да го съберем като несъвършенства... Ние можем да го постигнем – това е истинското послание на книгата. Първоначално заглавието беше друго, доста мислихме с Христина върху правилния избор и мисля, че го открихме. „Някъде другаде“ е плътта на емоцията, която, когато бъде отправена някъде, след това се връща към теб...“

Албена Хюбнер продължи мисълта на Митко Новков: „Мисля си на кого е по-трудно: на изоставящия или на изоставения? И за кое е нужна по-голяма сила – да изоставяш или да живееш като изоставен. След като прочетох книгата, не знам дали имам точния отговор. Трудно е да оцениш неговата значимост, защото силата на такова решение се връща като бумеранг към нас. Другите са някъде другаде обикновено и няма на кого да се опреш.“

Белетристът Тодор Николов препредаде импровизирано своя прочит на „Някъде другаде“: „Тази направа на романа като мозайка подтиква читателя да прочете книгата няколко пъти, защото лесно би могло да се пропуснат важни моменти. Аз не мисля, че поведението на героите е бягство. Според мен това е поредица от избори. Не бих нарекъл героите в книгата слаби персонажи. Те живеят в някакъв дисбаланс – сякаш летят като един дебалансиран куршум, който нанася най-големи поражения. Романът по този начин ще нанесе най-силни поражения върху самодоволното мислене – особено при хора, които приемат живота като поредица от щастливи моменти на екзотични места...“

Христина Панджаридис разказа за процеса на възникване на идеята за книгата, която се е раждала в продължение на 6-7 години.

В дебатите се включиха още Станислава Чуринскиене (която говори за стила на авторката и направи паралел с първия роман на Христина Панджаридис „Ничия“) и Иглика Дионисиева, която е винаги първият читател на Христина и неин доверен критик: „Писането при Христина се случва като при пасианс – никога не знаеш какво се крие под една отворена карта, така и читателят, и авторът дори не знаят какво ще се случи с героите. Впечатлена съм от блестящите характери, изградени от нея. Дори сюжетът да не е толкова атрактивен, те са тези, които грабват вниманието.“

По време на премиерата стана дума и за поетичното творчество на авторката, която е една от водещите хайку-писателки у нас, носителка на наши и международни награди. Нейни хайку-форми са включени и в „Антология на българската поезия ХХІ век“ (издание на Асоциация на софийските писатели, 2015 г.).

В новата книга читателите ще се срещнат с изключителни попадения, модерни афоризми като: „Късметът също има черни дупки“.

„Аз не се смятам за писател, а за човек, който пише. Писател може да стана след време, дай Боже! Ако не намеря своя читател днес, това не е за мене драма... Все някога ще стане“, сподели на финала на премиерата Христина Панджаридис.