Честване на Кирил Христов в Столичната библиотека

Общ вид: на скакалец прилича,
и Кирил Христов се нарича.

Годините му: иска косъм
да свърши двадесет и осъм.

По ръст – човек и половина:
висок и тънък кат пържина.

Очи – на вещица: зелени
и като стомана студени.

Носът – баварски: румен, потен
и производителен – работен.

Косата му – не се познава:
остригал я – не гони слава...

Брадата – тръне: остри, къси.
Пет-десет косъма за въси.

Занятье – К и р и л  прочетете
обратно – и ще разберете.


В експозето си драматургът доц. Юрий Дачев, който се е занимавал с творчеството на К. Христов, очерта профила на поета така: „Имал съм различни завръщания към поезията на Кирил Христов, в чиято сила винаги съм вярвал и която в различни моменти по различен начин се е откривала за мен. Като човек, свързан с театъра, разглеждайки тази прекрасна сбирка от творби на К. Христов днес в изложбата на Столична библиотека, видях заглавия на пиеси, които ми говорят малко, вероятно и на много български театрали. Това е важното всъщност днес – да се обръщаме към това, което не сме допрочели, което не сме усетили докрай. Да търсим онези радости, които голямото наследство още крие... Когато преди години режисьорката Невена Христова ме покани да напиша предговор към едно хубаво издание с любовна лирика на К. Христов, тогава си дадох сметка, че донякъде несправедливо призивният стих „Жени и вино! Вино и жени“ засенчва едно толкова богато, голямо и противоречиво творчество. Тогава видях, че в това творчество има много театър – и в лириката, и в белетристиката му. Но това не е театър с празен словесен  реквизит, а се гради върху много силно чувство. Театралът Хрисан Цанков казваше: „Написаното от К. Христов ми напомня доброто, нашенско, отлежало черно вино“. Това вино има различни послевкусия, то ще продължи да ни радва, да ни опива, да ни събира...“

Юлия Цинзова – директор на Столичната библиотека, приветства публиката, представяйки дейността на библиотеката и изтъквайки, че тук се намира личната сбирка на Кирил Христов – първи издания на негови произведения: „На кръстопът“ (1901 г.), „Избрани стихотворения“ (1903), „Самодивска китка“ (1905 г.) и много други книги с автографи, подарени на К. Христов – един от най-големите интелектуалци на ХХ век. Юлия Цинзова припомни, че неговата студия „Какъв е българинът“ е уникална като съдържание, изключително актуална и днес, с невероятни прозрения. „До есента предприемаме още няколко етапа от нашата кампания по националното честване на Кирил Христов под патронажа на г-жа Йорданка Фандъкова“, завърши Юлия Цинзова.

Катя Зографова – директор на Националния литературен музей, говори за изложбите в Столичната библиотека, за бъдещите проекти, за честванията в Стара Загора. Тя прочете своето юбилейно слово „Кирил Христов – огнен път“, в което се казва: „Една от книгите му с военни разкази носи заглавието „Огнен път“, но мое убеждение е, че тази метафора е изразителна за най-дълбоката същност на самата му медитеранска природа, родена и пропита от лъчите на жаркото слънце, дори на любовните му разкази, нажежени до точката на взривяване, стигащи до пароксизма на взривяването... Още с втората си стихосбирка „Трепети“ (1897) К. Христов получава заслужена, общонационална слава. Тогава е едва 22-годишен, но е създал бисерни творби, образци на пейзажната и любовната лирика, чрез които властно заявява мястото си сред първенците на националната класика... Налага авторски профил на неистов чародеец в поезията, граби с пълни шепи на езически жрец наслади, преживявайки луди житейски и любовни приключения, създавайки си в пъти повече врагове, отколкото приятели... Колкото и противоречива, сложна и трагична да е личността на Кирил Христов, колкото и незавършен да изглежда цялостният му жизнетворчески проект (по определението на проф. Кр. Куюмджиев), едно е несъмнено: поетът е едновременно и строител, и връх на българската реч. Словото е неговата истинска родина, сред толкова жени и вино то е несменяемата му сърдечна спътница в чужбина, неговата любима, на която той никога не изневери... Той е най-виталният, най-езически страстният, най-древнотракийският по дух и плът, но и способен на виртуозни трепети, на нежни акварели от думи поет на българската класика...“

За почитта на старозагорци към техния съгражданин говори Господин Балъкчиев, директор на единственото училище в България, което носи името на Кирил Христов: „Това е едно от най-добрите училища в Стара Загора, в него учат 800 ученици, работят 60 учители. През 1938 г. Кирил Христов се завръща от чужбина и тогава актрисата Мара Шопова и семейство Калъпчиеви решават да предложат на общината едно училище да приеме името Кирил Христов. Така той става жив патрон. В града са го посрещнали като един велик старозагорец – открихме в архивите един литературен лист, в който има посвещение от него.“

Невена Христова, Юлия Цинзова и Катя Зографова получиха поздравителни адреси, цветя и подаръци от кмета и областния управител на Стара Загора.

Невена Христова разказа спомени за своя дядо – за любовите, пътешествията и поезията му, както и за отношенията му с Фердинанд, на когото К. Христов казва: „Е, царете си отиват, поетите остават!“

Стихотворения, афоризми и епиграми прочетоха актьорите Гинка Станчева, Вели Чаушев и Иван Налбантов. Беше прожектиран филмът „Духът и камъните“ (реж. Малина Петрова) – разказ за събитията през първата половина на ХХ век, за автентичността в душевния мир на поета. Филмът е с участието на Радой Ралин.