Светла Георгиева – New Voice в късия разказ

На снимката: Светла Георгиева по време на премиерата

Различните творчески гилдии в България познават една Светла Георгиева – познават я музикантите като изпълнител, познават я художниците като многолик артист (график, илюстратор, дизайнер), на „ти“ с нея са колегите в Съюза на българските писатели, защото тя е поет и преводач, член е и на Българската секция на ПЕН. Ето че и белетристите вече ще трябва да я приемат в кръга си – Светла Георгиева издаде поредна книга – този път обаче това е едно доста солидно томче с къси разкази.

Премиерата на „Разкази за вчера и други места“ (Издателство ARS Sofia, 2015) събра близо 100 почитатели на авторката в Софийска градска художествена галерия вечерта на 11 юни 2015 г.

Светла Георгиева сподели с приятелите си: „Много години чаках появата на белетристичната си книга. Иска ми се тази вечер да бъде един свободен разговор. Всеки един от вас е добре дошъл да каже нещо, да ми зададе въпрос... Благодаря на моите издатели, на редактора си Румен Шомов за неговото интелигентно, приятелско търпение, за усилията, които вложи, за да стане такава книгата. Благодаря на издателя Жан-Мари Франсоа, на съпругата му – Марина Франсоа, която беше коректор и редактор, на художничката на корицата Марина Грозданова.“

Предговорът към книгата е дело на Георги Константинов, в него се казва: „Разказите на Светла Георгиева притежават особена вътрешна светлина. В нейната проза има и лирика, и музика, и деликатна женска наблюдателност. За каквото и да разказва тя – за внезапно влюбване или за дълго изстрадана раздяла, за ергенска самота или за весела вечер, оставила спомен в пъстро ветрило, за Моцартов мотив, изсвирен с уста от съседа отсреща, или за вълненията на древен воин от антична легенда – във всички излитания на нейната фантазия усещаме вродена артистичност, чувствена правдивост и философска дълбочина... На много места в нейните разкази се усеща скритото предположение, че все пак има висша справедливост, някаква космическа воля, която направлява човешките съдби. Може би оттам идва и особеният светлик на тези разкази... Дори мрачното произшествие може да породи красиво, ефирно видение, родствено на любовта. Тази завидна способност да освети повече тъмни ъгълчета от една случка помага на авторката, пък и на читателя, да разплете кълбото от причини и следствия, за да обрисува пред нас действително търсещ и намиращ своето вътрешно равновесие съвременен човек... Светла Георгиева не просто разбира нещата от живота, тя самата е разбираема.“

За новата книга и стила на авторката говори писателят Румен Шомов: „Моето лично мнение е, че книгата на Светла е нещо изключително. Тя съумява да вплете всичките си умения, които е натрупала в поезията, в житейския си опит (повечето от нещата са лично преживени, от тях извира една свръхчувствителност), съчетанието на женственост и интелект е едно рядко качество в нейния стил. Това не са еднотипни разкази – има фантастика, исторически сюжети, чисто есеистични... Всичко това ме кара да мисля, че това е книга на световно ниво. Лекотата, с която е написана, е удивителна.“

В авторското четене на Светла Георгиева прозвуча краткият разказ „Лили“, както и откъси от няколко новели.

За музикалните интермедии се погрижиха: Елица Мирчева (пиано), която изпълни пиеса от Родион Шчедрин – "В подражание на Албенис", и триото Полина Митева (пиано), Бояна Дерменджиева (цигулка) и Вяра Тултукова (виолончело), които очароваха публиката с творби на Бетовен и Пиацола.