Високо отличие за поета Лъчезар Селяшки

На снимките: Н. Пр. Kшищоф Краевски, посланик на Р Полша в Р България, поздравява с наградата Лъчезар Селяшки; Проф. Мажанна Келар

В Полския културен институт в София се състоя поетична вечер с личното участие на поетесата проф. Мажанна Келар, носителка на редица национални и международни награди за поезия, между които наградата „Нике“.  

Преди представянето на нейната книга публиката аплодира преводача Лъчезар Селяшки, който беше награден с Почетното отличие „Заслужил за полската култура“ от министъра на културата на Полша Малгожата Омилановска. Наградата е за приноса му в популяризирането на полската литература и култура в България, тъй като над 20 години той превежда полска поезия.

Отличието беше връчено на поета Лъчезар Селяшки от Н. Пр. Kшищоф Краевски, посланик на Р Полша в Р България, който прочете официалното писмо, съпътстващо отличието. В него се казва: „Благодарим на Лъчезар Селяшки! Благодарение на неговите усилия са излезли 10 тома с поезия от полски поети. Той е редовен участник на фестивалите на славянската поезия във Варна, Варшава и Лондон. Носител е на няколко големи отличия: във Варшава е удостоен с Диплома „За преводи на стихове на полски поети на български език“ (2013). За изключителни постижения е награден с най-високото отличие на МОН – Националната награда „Неофит Рилски“, както и с Диплом по време на Втория фестивал на славянската поезия в Лондон (2014). Пожелавам ви успех! Честито!“

На тържеството присъства и Държавният секретар на канцеларията на президента на Р Полша – Олгиерд Джиеконски.

След награждаването Лъчезар Селяшки благодари последователно на: посланик Kшищоф Краевски, Държавния секретар Олгиерд Джиеконски, Малгожата Омилановска (министър на културата), Агнешка Кошчушко (директор на Полския институт), Халина Кръстева (програмен директор на Полския институт), както и на Сабина Радева (негова учителка по полски език), на преводачката Вера Деянова, на редактора на книгата – Антоанета Попова: „Полша е първата страна, в която аз пътувах в тоталитарните времена. Това беше друг свят! Такава свобода! Удивителна свобода ме завладя още в първите часове, когато бях там, край Варшава...“

Вечерта продължи с поезията на Мажанна Келар, чиято книга „Първоматерия“ //Materia Prima (билингва, „Фабер“, В. Търново) в превод на Селяшки излезе току-що и тръгна към българските читатели. Близо два часа почитателите на поезията се наслаждаваха на особената ритмика на нейния свободен стих и на майсторските преводи.

Преводачът проведе свободен разговор с поетесата, задавайки ѝ няколко въпроса за божествената намеса в творческия импулс, за пътуванията на думите и спирките на мислите, за паузите в творческия процес и за научната ѝ кариера.

Мажанна Келар отговори афористично на всички въпроси на Лъчезар Селяшки и на няколко въпроса от публиката, като наблегна на факта, че писането на поезия препраща духа ѝ в съвсем друга вселена, несъвместима с бита и научните разработки.

За спецификата на преводаческия маниер, характерен за Лъчезар Селяшки, говори Анжела Димчева:

„Поетът Лъчезар Селяшки очевидно владее добре полски език, след като над 20 години превежда и издава в България книги от полски автори. В това едва ли някой се съмнява. Въпросът е: как успява преводачът до такова съвършенство да моделира дадена творба, че тя да звучи на нашия език сякаш е оригинал?

Първо, Лъчезар Селяшки използва виртуозно огромния синонимен арсенал на българския език, за да впише в превода всички нюанси на емоцията и художническия релеф на превежданата творба. В случая с Мажанна Келар се натъкваме на тази богата нюансираност: напр. стихотворението „След дъжда” завършва така:

Трепери в  зноя въздухът над теб, когато захвърляш

                                                           сандалите и тичаш, невидим за себе си,

по посока на тъмнеещите се вълни...

Вместо да употреби при превода „тъмните вълни”, преводачът избира обемното, продължителното във времето, кинематографичното „тъмнеещите”.

Второ, безспорно и самата лексикална сложност в поезията на Мажанна Келар предполага търсене на многозначност в интерпретацията, като се спазва зададената графичност на творбата, защото преводът на свободен стих, бивайки освободен от римите, изисква строго придържане към вътрешната мелодика на стиха и архитектониката.

Трето, Лъчезар Селяшки успява да се слее с личността на поетесата, да усети интроветната сила, извираща от образната ѝ система, защото тази поезия е своеобразен имплицитен разговор – тук няма патосна екзалтация, няма декларативност, нито опит за менторски тон. Поетесата е в ролята на феята от вторичния пейзаж на душата, от епическата пълнота на невидяното, т.е. – на въображаемото, което привързва индивида към подробностите на бита, към красивите кътчета на паметта, и той става сетивно доверчив, отдаден на нестандартните случвания в живота. Затова бавно и безпаметно читателят потъва в нейните фрески от „плитчините на нощта”, от „стърготините на съня” и разговаря със себе си „през галактики, като през пробити раковини”...

Четвърто, Лъчезар Селяшки владее изкуството на концептуалния превод: той съхранява общото философско послание, бидейки самият той достатъчно обигран в различни поетически парадигми, за да може да дозира наслагването на емоционалния пласт върху търсеното метатекстово послание от авторката – с препратките към други автори, с библейски или общокултурни позовавания.

Полската литература наистина може да се гордее, че има такъв верен и талантлив медиатор на полския език в България. Неговите усилия са знаци на последователно всепроникване между две братски култури, които имат стари връзки и са близки по дух. Дано нищо не му попречи да продължи благородното си дело.“