Живият Христо Стефанов

На снимката: Момент от Паметната вечер "Живият Христо Стефанов": Райна Йотова, Иван Гранитски, проф. Иван Маразов, проф. Чавдар Попов

На 25 май 2015 г. в зала 7 на НДК се състоя паметна вечер, онасловена „Живият Христо Стефанов”. Проявата беше част от инициативата „Възраждане на българския дух” и беше организира от НДК, издателство „Захарий Стоянов”, федерация „Култура и медии” и НЛС „Старинният файтон”.

Вечерта се водеше от Иван Гранитски. Беше представена книгата „Присъствия”. Изданието отвън наподобява албум и е построено върху разговори на Христо Стефанов с проф. д. изк. Чавдар Попов „за значимите присъствия в живота, изкуството, стенописа и за превратностите на съдбата”. Необикновена е не само книгата, но и фактът, че тя беше представена в залата със знаменития стенопис на художника „Огънят” (1981 г., фреско, 94 кв. м.).

На самата паметна вечер присъстваха над 200 културни дейци. Особено вълнуващо беше словото на Райна Йотова: „Той контактуваше с най-големите поети и художници на ХХ в., които живеят навсякъде по света... Той би се радвал днес, че неговият Пловдив е обявен за Европейска столица на културата. Духовният аристократизъм и космополитизъм, който притежаваше Христо Стефанов, се среща рядко в нашата история, защото е с много особен знак. Тези, които бяха близко до него, знаят какво имам предвид. Тази книга е безценна, защото няма времева рамка. Тя ще стои на едно най-специалните места в семейната ни библиотека. Ще я завещая на дъщеря си, надявам се тя – на нейните деща, а те – на техните. Това е книга за предаване през поколенията... Годините ще минат и по друг начин историците в изкуството и младите художници ще започнат да изследват Христо като един от най-многопластовите художници, неразгадан до крайност. Заради него все повече ми се иска да вярвам, че има прераждане... Ние не успяхме да си кажем най-важното, нашият разговор за световното изкуство тепърва предстои. А тази роза ще я поднеса на голямата българска актриса Мария Стефанова, която присъства по особен начин в тази книга и която е голямата любов на Христо. Мечтая един ден да снимам филм в Стария Пловдив, който да започва с един железен светилник, какъвто беше Христо – не за българската, а за световната култура. За него аз ще продължавам да говоря само в бъдеще време.”

Проф. Чавдар Попов навлезе в детайли от дълго създаваната книга: „Радостен съм от факта на появата на книгата, но и ми е мъчно, че Христо не е между нас.  За излизането ѝ най-голям принос има Мария Стефанова. Щастлив съм, че успяхме да я довършим. Започнахме на шега – основният автор е Христо Стефанов, аз съм съавтор, партнирахме си успешно, между нас се установи искрено приятелство. Това ми даде кураж. Все пак това бяха лични разговори, не беше лесно да се поднесат така, че да са интересни за широката публика. Той съумяваше да превърне баналните неща в значими, да ги види в по-широк контекст. Основното ядро, около което са ситуирани тези 15 разговора, са личността на Христо Стефанов, неговият път в изкуството. Спазена е някаква хронология, но не абсолютно точно... Жанрът на тази книга би трябвало да бъде „диалог”... Той беше не само забележителен художник, не само вещ управленец в културата, но и изключително ерудиран човек.“

За Христо Стефанов говори и Филип Зидаров, чиито детски спомени са свързани с обществото на художниците: „Той беше красавец, чаровник – с карирано сако, с рогови очила, изискан, държащ цигарата си с елегантен жест, с шумен, заразителен смях... И това се случваше на едно магическо, неповторимо място – Старият град, който като че ли беше нажежен от една друга атмосфера, още тогава Пловдив беше митологизиран, беше тема за разговор... Тогава Христо – този безкрайно интересен човек, част от великата петорка – впечатляваше дори със своето присъствие. Той излъчваше добронамереност, беше готов да помогне на всеки. Мисля си, че той не си отиде нещастен, защото можа да осъществи всичко, за което беше мечтал... Дори тази книга той я виждаше готова в мечтите си. Приемаше края си със стоицизма на мъдрец. Тази мъдрост му подсказваше, че творецът винаги е жив, докато неговото изкуство може да бъде гледано, съпреживявано, коментирано. Затова аз само мога да му кажа: „Здравей, Христо!”

Проф. Иван Маразов анализира развитието на съвременното изкуство през различни времеви ракурси, намирайки важността на всяко стъпало в изкуството ни на 60-те, 70-те, 80-те години. Той разказа спомени за първата си среща с Христо Стефанов през 1968 г., портретува поотделно Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Димитър Кирков и Христо Стефанов.

В края на вечерта съвсем импровизирано думата взе съпругата на Христо Стефанов – неповторимата актриса Мария Стефанова: „Преди всичко искам да кажа колко съм ви признателна за тази вечер! Христо никога не каза думи на огорчение – неговото сърце до последния момент туптеше щастливо! Страдаше като всеки тежко болен човек, но никога не каза: „Напускам огорчен този свят!” Той си отиде щастлив. Това беше неговият, абсурдният характер! През цялото време неглижираше своята болка и се грижеше за близките си. Помня с какво нетърпение той чакаше проф. Чавдар Попов да дойде у нас, за да разговарят... За него това бяха изключителни моменти. Безкрайно съм признателна на проф. Чавдар Попов и на издателството! Христо беше най-нежният благородник, най-широко скроеният човек – смях, обич, това беше нашият живот! Благодаря на всички, които до последния миг бяха до него, които му звъняха и му даваха кураж...“ Мария Стефанова разказа подробности за изграждането на стенописа в зала 7 на НДК...

Близо час десетки почитатели на артистичното семейство даряваха цветя и прегръдки на Мария Стефанова.