След-и

Вечер с поезията на Ивайло Балабанов

Наградата „Златен Век“ за поета

Вечер с поезията на Ивайло Балабанов
На снимката: Виолета Панайотова, Розалия Максимова и Камен Костов изнасят рецитал по стихове на Ивайло Балабанов.


На 27 май 2015 г. над 50 почитатели на поезията на Ивайло Балабанов препълниха Галерия-музей „Класика“, за да съпреживеят заедно един духовен празник с великолепната поезия на този така обичан поет.

Събитието беше организирано от Виолета Панайотова (управител на галерията), Хубен Стефанов (поет), Розалия Максимова („Арка Булгари“), Анжела Димчева (литературен критик) – с подкрепата на Ивайло Диманов, Елка Няголова, Мина Карагьозова, издателствата „Лъчезар Минчев“ и „Родопи“.

Присъстващите бяха приветствани от Виолета Панайотова, а за същността на инициативата говори Розалия Максимова: „Тази благотворителна вечер е отворена. Всеки може да прочете стихотворение от Ивайло Балабанов, да разкаже впечатленията си в слово или с музика... Той е тук с духа си, искаме да му бъдем опора през времето и пространството. Благодарим на издателствата, които дариха книгите, благодарим на всички вас...“

В последвалия рецитал в изпълнение на Виолета Панайотова, Розалия Максимова и Камен Костов прозвучаха над 10 известни творби: „Българин“, „Похвално слово за българката“, „Въпрос за Левски“, „Апел“, „Принос към европейската история“, „Българско стихотворение“ и др...

Ивайло Балабанов

Българско стихотворение

                                         На Ицо!

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия...
Великите ѝ царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвестта – пияна,
а ореолите – алъш-веришни,
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?

Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
Момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне – като в турско време,
„Къде си, вярна ти, любов народна?“


И в този миг цялата зала запя „Къде си вярна ти, любов народна...“

За творчеството на Ивайло Балабанов говори Анжела Димчева:

„Няма да забравя как на 23 май 2011 г. на фестивала „Славянска прегръдка“ в залата на Куклен театър - Варна, имаше хора, пропътували стотици километри, за да чуят рецитала на Ивайло Балабанов, който представи новата си книга „Българска молитва“ (2011 г., изд. на Славянска литературна и артистична академия).

Поради невъзможността самият поет да изнесе рецитал на сцената се редуваха негови почитатели, които едва сдържаха емоциите си, говорейки за него, изричайки съкровени мисли, рецитирайки хитови строфи, които се повтаряха от публиката. Хорово изпълнения на толкова популярни творби рядко би могло да бъде чуто в България. Цялата зала рецитираше „Очи“, „Елен в зоопарка“, „Бяла риза“, „Жена в дъжда“, „Градски деца“, „Принос към европейската история“...

Къде се крие тайната за магическото влияние на тази поезия?

След Евтим Евтимов и Павел Матев, които принадлежат на една отминала вече епоха, а и лексикалното им звучене е по-скоро естрадно, най-значимият наш жив поет, обрисувал жената в многоликите ѝ превъплъщения, е Ивайло Балабанов. Той е не просто популярен, той е обичан, харесван от хиляди потребители в социалните мрежи, защото съумява да облече в оригинални, но и емоционално чисти метафори многообразието от драматични състояния, неразрешими дилеми и глобални противоречия в края на ХХ и началото на ХХІ век.

А женските образи в неговите творби са едновременно изящни, духовно просветлени, с мека, художническа еротичност. Те не са обект на статично обрисуване, а населяват едновременно имагинерно и реално всебитие – видимо за автора, но и осезаемо, визуализирано за читателя. Без да произнася и дума, същността на всяка жена изрича себе си с порой от жестове, движения, с онзи звънлив летеж от емоции, който предполага присъщата ѝ вселюбов, раждаща живота, облагородяваща мъжа, освещаваща бита, дори приласкаваща смъртта. Жената в иконографията на Ивайло Балабанов е царствена и тъжна, мадона и момиче под часовника на гарата, Пенелопа и майка на света...

В стилизирането на своите словесни фрески поетът не просто използва многоцветие, при него звучи музика, примесена с ненатрапчиви акценти от общочовешка мъдрост, библейска символика и едно усещане за щастие, което няма сюжетност, то е от Бога.  Не случайно отбелязвам, че тук ни поразява една виртуозна кинематографичност, сякаш поетът е провидял променения ракурс, обратното виждане в профила на жената през вековете. Постмодерното изкуство в Европа отдавна създаде нов мит, ето какво се казва в книгата на Нанси Хюстън „Отражения в мъжкия поглед“: „В историята на изкуството винаги е имало образи на красиви жени, но хилядолетия наред те са били уникални предмети: скулптури, платна, рисунки, най-вече гравюри... С появата на фотографията това тяло е материализирано. Улавяйки за миг реалната светлина на една жива жена, тя създава от нея образи, които вместо да изобразяват тялото ѝ, го представят... “

В поезията на Ивайло Балабанов еротичното е не само поетичен ракурс, а визия за любовта, без грим и маска, защото личността е истински красива, когато не може да бъде спасена от собствената си греховност.“

Ивайло Диманов се включи в тържеството с прочит на емблематичното стихотворение на Ивайло Балабанов „Очи“, като зарадва публиката и със своята творба „Принос към европейската поезия“ (посветена на Балабанов).

Росица Нешкова прочете есето на Мина Карагьозова „Поетът, който е любов“, в което се казва:

„Кой е Ивайло Балабанов – един окован щурец, един поет с преправена бяла риза, един мъж, останал цял живот дете, селянин от Хухла, пръв от своите, загърбил хлебните ниви заради поезията, заради една мечта – да се освободи от тежките окови на битието... Неговият живот се сбира в две прости думи: „България“ и „Обичам“. Неговите потомци трябва да го търсят в думата „Любов“. Над него горят звездите на съзвездието „Кураж“, а той иска от птицата, която е спасил, полет до седмото небе. Несретата и духът, живял под псевдоним, са цената, платена за този полет... Детската вяра в бягството от смъртта „в небесния живот широк“ го води под скучното неделно небе, в което дори ангелът дежурен е заспал...

Той е поетът, въплътил в себе си и в своите стихове висините на духа български... Небесният гурбетчия, който граби с пълни шепи от красотата на света и я носи на България..."

В интермедиите на поетичната програма звучаха изпълнения на Маестро Валентин Стамов (пиано), Светлана Йонкова (китара) и др.     

Организаторите подеха подписка за включване на творби на ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ в програмата по литература в българските училища. Тази идея дълго зрее в обществото.

Какъв по-подходящ момент от днес, когато преди дни министър Вежди Рашидов връчи на Ивайло Балабанов Наградата „Златен Век“.

Подписката е отворена.

 
Автор: Анжела Димчева
04.06.2015 г. 11:53
Посетено: 2049
Етикети: галерия-музей Класика, Награда Златен век, Мина Карагьозова, Анжела Димчева, Ивайло Диманов, Виолета Панайотова, Ивайло Балабанов, Светлана Йонкова, Валентин Стамов, Камен Костов, Розалия Максимова
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/21565-vecher-s-poeziyata-na-ivaylo-balabanov