Думи за Маньо Манев по повод новата му изложба и във връзка със 70-годишнината му

Маньо Манев (1945) завърши стенопис през 1972 във Велико Търново (в класа на доц. Никола Гелов), но още като студент дебютира успешно в общи изложби на старозагорската група на СБХ. Посвети много от времето и силите си на преподаването в хуманитарната гимназия „Христо Ботев” в дунавската ни столица, където попадна в силната група на русенските художници. До юбилейната си година участва в 12 престижни изложби в България и в чужбина (Полша, Франция, Румъния, Израел, Чехия, Австрия и др.), направи и 15 самостоятелни.

В новата си, юбилейна експозиция в галерията на „Борисова” 6 в Русе, изложи близо 50 платна – предимно пейзажи, малко натюрморти и композиции. 

Общото впечатление е за една  „опоетизирана декоративност”, при която е търсен баланс между обемите и пластичните стойности в цвета. И може определено да се каже, че тази цел е постигната сега в максимална степен. Без съмнение, Маньо Манев е роден художник, съзерцателен и лиричен, съчетаваш първичността и спонтанността на своя темперамент (зодия Риби!) с един подчертан стремеж към постигане на нужната за всеки истински творец мярка в духовната овладяност.

Мисля, че Маньо Манев е направил значителен качествен скок в развитието си (и това е може би най-радостното, защото един художник не бива да рисува цял живот в един маниер). До преди десетина години неговата живопис беше по-конкретна, реалистична  и дори повлияна от университетската му специалност. Вече си е позволил по-голяма живописна свобода, стигаща до една очарователна непосредственост, като не е пренебрегнал и конструктивната устойчивост. В цветово отношение част от изложените творби са определено монохромни, при едно фино, деликатно полагане на тоновете, а други по-колоритни, но все пак пестеливо, хармонично  изградени. Налице е един стремеж към експериментиране с цветовете – великолепни са „водните” пейзажи в изумрудено синьо и зелено, както и топлите летни и есенни в нюанси на жълтото и червеното... Едно майсторско преливане. Цветността тук е определено експресионистична, независеща от обективната реалност и върху тази основа той изгражда своите опуси триизмерно. Избегната е конкретността на формите. Търсена е преди всичко метафоричността на изказа. Сега, в зенита на своето творчество, Маньо Манев прави преход от реалното и фигуралното към абстрактното, без да стига до крайните форми на този маниер.

На 24 май художникът бе удостоен с ежегодната награда за култура и изкуство “Русе”.