След-и
Божана Апостолова на 70 – все така витална!
Рецитал в София
Божана Апостолова по време на рецитала.
Ако някой си мисли, че с възрастта чувството за хумор закърнява, вече се е убедил в обратното, ако е присъствал на рецитала на Божана Апостолова в НДК. Над 200 почитатели на поетесата и издателката препълниха залата, за да я аплодират, затрупвайки я с цветя и подаръци. А тя между закачките и апострофите си към водещите на вечерта и автоироничните си реплики все пак успя да прочете десетина свои творби, включени в рецитала „Сама и обща“. Тържеството се водеше от Захари Карабашлиев, който артистично се опита да провокира Божана с нестандартни въпроси от лично естество: „Тя толкова неусетно превръща поезията в разговор и обратно. Тази вечер няма да е скучна, нито обикновена. Тук виждате една личност, но тя е повече от Божана в стиховете си, повече от Божана в книгата си „Делнична библия“. В нея аз намерих толкова много от себе си и родителите си, че наистина нямам търпение да го споделя с вас!“
За музикалните интермедии се грижеше неземният Теодосий Спасов. Рожденичката беше поздравена с изпълнения от Ваня Костова и нейния син Боян. Почти всичко, сътворено от Божана Апостолова, е събрано в пет тома, издание на „Хермес“. „Тя е човек, който се справя с всякакви житейски обстоятелства. Над нея има два закрилящи я ангела и ние всички виждаме резултата от това! Тя владее две позитивни енергии – на съзиданието и на думите, искам да ѝ пожелая тези две енергии да не пресъхват“, каза издателят Стойо Вартолоеев.
„Аз пиша само със сърцето си, нямам никакви влияния от книгите на младите, които издавам и които вие познавате, затова да не се изненадате, че чувството ме води...“ - сподели Божана.
Последва авторският рецитал, включващ десетина известни нейни творби от различни творчески периоди. Между тях беше и „Ателие“:
АТЕЛИЕ
Всичко тръгва оттам – подир четката мокра:
залюляно пшеничено в разораната охра,
синя песен над тях и крило, полудяло
от безумната смес между вятър и бяло...
Всичко тръгва оттам... Накъде ли отива?
Накъде си се юрнало, конче с бухнала грива?
Накъде ли пътуват тези български къщи
в тази българска вечер – в този час на завръщане...
Богомолец и бог... С четка в бледите пръсти,
свити точно така, както мама се кръсти.
Под настояванията на Захари Карабашлиев поетесата разказа за написването му, вдъхновено от Георги Божилов-Слона: „Ателие“ е още от първата ми поетична книга, на която Слона беше художник. Ние бяхме в един град Пловдив, град на артисти, художници, балерини, музиканти и поети... Имахме си Клуб на културните дейци, където течеше едно безкрайно рецитиране на стихове и показване на картини. Аз съм приятелка и с поетите, и с художниците. Имам купени над 500 картини. Смятам, че като българка трябва да дам своята лепта, за да продължи живописта. Когато ми е тъжно и трудно, аз си купувам картина или книга... Това стихотворение е за Слона, но никога не му го посветих...“
„Не ви позволявам да ми задавате въпроси и да се изказвате, отивайте да се целувате...“ – не мирясваше с усмивка на финала рожденичката.
Рециталът ѝ завърши със стихотворението „Въпреки“:
ВЪПРЕКИНеподозирано самотна се родих,
неподозирано самотна си отивам –
въпреки целувката на смъртта.
Оставям вечността за вас, приятели...
И онзи мимолетен стрък трева,
в утайката на утрото осъмнал –
за милостта ви.
По инициатива на НДК писателката ще бъде удостоена в най-високата награда - орден „Стара планина“, съобщи Светлозар Желев, директор на Националния център на книгата. Сред поздравилите я лично бяха: Анжел Вагенщайн, Раймонд Вагенщайн, Татяна Лолова, Богдана Карадочева, Даниела Кънева, Михаил Неделчев, Федя Филкова, Екатерина Йосифова, Калин Донков, Велислава Дърева, Борислав Геронтиев, Никола Радев, Ради Радев, Николай Стоянов, Любен Петков, Надежда Захариева, проф. Златимир Коларов и съпругата му – Валентина Фиданова-Коларова, Владимир Левчев, Иван Кулеков, Игор Чипев, Никола Кицевски, Бойко Ламбовски, Палми Ранчев, Митко Новков, Петър Чухов, Марин Бодаков, Мария Митева, Надежда Искрова, Ралица Денчева и много други интелектуалци.