След-и
Здравка Евтимова представи новия си роман
Премиера на „Една и съща река“
Здравка Евтимова и Божана Апостолова по време на премиерата.
На 28 април 2015 г. в претъпкания от почитатели на съвременната проза книжен център „Гринуич“ Здравка Евтимова представи новата си книга „Една и съща река“ (ИК „Жанет 45“, 2015 г.).
Божана Апостолова сподели: „Като издателка съм щастлива, че има такива талантливи автори като Здравка Евтимова. Издаваш и пееш. Но лесно не се откриват такива автори. Към издателството работи цяла група от талантливи писатели, които редактират, рецензират, представят книгите ни. Редактор на „Една и съща река“ е Борис Минков, който е изключително прецизен при избора на текст. Бях му дала няколко книги да рецензира – той ми се обади и каза: „Тази, която е родена писателка, е Здравка Евтимова!“ Аз съм издала 4-5 нейни книги и се гордея с нея. Когато видите името ѝ, бъдете сигурни, че ще четете един талантлив съвременен автор! Най-важни обаче са читателите. Обратната връзка е същностна за автора, затова просто говорете със Здравка. Благодаря ви, че сте тук, разпънете я от въпроси, ако искате, дори ѝ се карайте, и всички си вземете автограф, защото няма по-голямо удоволствие за един автор от това да дава автограф, да усеща вашата взаимност...“
Литературният критик Митко Новков направи детайлен анализ на идеите, сюжета и белетристичните особености в новия роман на Здравка Евтимова в контекста на европейския модернизъм и постмодернизъм: „Много е важен почеркът на един автор. Нейният почерк е един от най-разпознаваемите в българската литература. Здравка започва да разказва и в един момент казва една „думичка“ и тая думичка я отплесва в съвсем друго разказване. Това е изключително характерно за авторката, но и изключително привлекателно за читателите. Защото по този начин уж той е в „една и съща река“, хем реката не е една и съща (както казва Хераклит). Човек не може да влезе в една и съща река, или както казва Георги Господинов, „човек не може да влезе два пъти дори в една и съща книга“. Тази книга хем носи това заглавие, хем ни подхлъзва в него. Историите са течащи като ручеи. Всичко се върти около Струма, но тя не е една и съща. Тя е винаги различна и това определя различността на историите. Здравка използва много особен сленг, наративът ѝ увлича. Изненадата е една от особеностите на книгата. Валентин Дишев определи писането на Здравка Евтимова като митически реализъм. И той е абсолютно прав. Тя прави така, че хем да разпознаеш мита, хей той да блесне пред теб абсолютно нов, неочакван. Бих казал, че при нея може да се употреби и термина „сагически реализъм“ (от сага). Обикновено героите на сагата са мъже. Тук героите са жени, които претърпяват най-различни перипетии. Има нещо особено различно в това, което пише Здравка Евтимова – една вътрешна тежест струи, но женските гърди са тези, които успяват да махнат тази тежест. Не говоря за фенимизъм. Има едно писане, което е силно, превъзмогващо и даващо сили на четящия. Аз, четейки тази книга, се чувствах силен! Добрата литература е призвана да дава точно това... „Една и съща река“ е пример за тази сила.“
Актрисата Татяна Лолова прочете откъс от новата книга, като в типичния си артистично-ироничен стил направи кратко личностно експозе: „Много обичам Божана Апостолова, защото нейното издателство „Жанет 45“ ме успокоява, когато реша да чета нещо – сигурна съм, че ще бъде нещо хубаво. Първото ми докосване до Здравка Евтимова беше преди време на едно представяне. Тогава тя обеща, че ще напише текст, който аз да изиграя. Вместо това, написала романа „Една и съща река“, като знае, че не може в една и съща река два пъти да се потопиш... Колко е мъничка в сравнение с мене, а колко голяма е дарбата ѝ! И се чудиш в тази малка главичка как се събират толкова странни мисли, толкова можене, че даже в Дания са включили нейни текстове в учебниците си... (А ние не сме, защото сме много по-учени от тях.) Тя е една изключителна жена и за мене е голяма радост, че съм поканена да чета парченца от нейната книга...“
На въпроси от публиката Здравка Евтимова призна, че е пренаписала цялата книга, защото нейна приятелка не е харесала първия вариант. Творческото време за писателката започва след 20 ч. всяка вечер и продължава до 1-2 ч. на другия ден.
Изказване направи писателят Васко Жеков, който намери връзка в стила на Христо Карастоянов и Здравка Евтимова, превъртайки времето назад и към сътвореното от Васил Попов и Рашко Сугарев: „Основното е изречението, тя сътворява невероятна образна система вътре в изречението... Има писатели и описатели. Описателите описват случки, трупат страници. Писателите надмогват действителността. Разликата между победител и шампион е малка, но Здравка е шампион.“
Близо час не секваше желанието за автографи на колегите и приятелите на писателката.