Аксиния Михайлова в „Оцелели думи“

Аксиния Михайлова по време на рецитала.
Фото: © Sofia Ars Net

Все по-нашумели имена от родната литература гостуват на сцената за поезия в клуб „Рубаят“ (НДК). След Николай Милчев, Калин Донков, Камелия Кондова, Виолета Христова, Валентина Радинска и др., своята избрана лирика представи Аксиния Михайлова, която през 2014 г. беше удостоена с престижната френска награда „Гийом Аполинер“ за стихосбирката си Ciel à perdre („Небе за изгубване“, изд. „Галимар“, 2014). За пръв път в 73-годишната история на тази награда тя е присъдена на български автор.

Събитието се състоя на 20 април 2015 г. и привлече близо 100 ценители на нейната автентична, дълбоко изстрадана и модерно звучаща поезия...

Водещият Гриша Трифонов проследи био-библиографските стъпала в израстването на Аксиния като автор: преводи, оригинални книги, награди и признания: „Аксиния е бегач на дълги разстояния. Тя е вторият български автор (след Йордан Радичков), издаден в престижното френско издателство „Галимар“. Този рецитал сме озаглавили „Оцелели думи“, защото тук ще прозвучат нейни стихове от нейните излезли досега книги – да видим дали поезията ѝ е в крак с всички времена – и тогава и сега.“

Аксиния Михайлова беше крайно развълнувана, споделяйки: „Вълненията ми започнаха още преди дни, когато трябваше да направя подбор на стиховете си. Когато започнах да се връщам към стихотворенията си отпреди 25 години, бях обзета от всевъзможни чувства: носталгични, тревожни, радостни, тъжни, защото зад всяко едно стихотворение стои нещо конкретно: събитие, човек, място... Всичко това се всели в мене и все още не ме напуска. Тук са стари приятели, които не съм виждала 30 години, дано те разпознаят нашите общи морски преживявания...“

В авторския рецитал звучаха творби от стихосбирките: „Тревите на съня“ (1994), „Луна в празен вагон“ (2004), „Три сезона“ (2005), „Най-ниската част на небето“ (2008), „Разкопчаване на тялото“ (2011), както и 5 стихотворения от току-що излязлата нова книга „Смяна на огледалата“ (Изд. „Жанет 45“, 2015).

С изпълнения на китара в програмата се включи Вълчан Вълчанов, написал музика към френския вариант на стихотворението на Аксиния Михайлова „Вали сняг“ и изпълнил композицията си при връчването на наградата „Аполинер“ в Центъра по франкофония в Париж.

Финалът на вечерта беше истински апогей на френския шансон – песента на Жо Дасен „О, Шанз-Елизе“ в изпълнение на дуета Аксиния Михайлова – Вълчан Вълчанов.  

Да съпреживеят поетическия маратон през времето на своята колежка бяха дошли: проф. Надежда Александрова, Валентина Радинска, Милена Фучеджиева, Виолета Христова, Васко Жеков, Катя Зографова, Здравка Евтимова, Марина Матеева, Хубен Стефанов, Костадин Костадинов, Палми Ранчев, Надежда Искрова, Роман Кисьов, Илеана Стоянова, Илиана Илиева, Люба Александрова, Пламен Киров, Димитрина Кюркчиева, Георги Атанасов, Светла Георгиева, Христо Едрин, Иглика Горанова, Юлиан Жилиев, Леда Аврамова, Виктор Самуилов, Йото Пацов, Мария Радкова, Мария Митева, Лъчезар Лозанов и др.

От новата книга „Смяна на огледалата“

Аксиния Михайлова

***

Град, където винаги е ноември.
Тук хората трудно летят
сред високите стъклени сгради,
надупчили небето,
затова не сънуват.
И понеже не съм ни жена, ни сестра,
а обичам не е достатъчно основание
за достъп до реанимационната зала,
стоя нелепо в болничния коридор
като коледна елха,
завърнала се през юли.
От случайно разтворената книга
се посипват елхови иглички
и не знам на коя страница е
Светото семейство,
на коя съм закъсняла сянка,
приютена от чуждо дърво.