„Сънобер“ на Рада Добриянова

Рада Добриянова по време на премиерата.
Фото: © Sofia Ars Net

Какви са реалните и въображаеми кошници на сънищата? Цветя, канарчета, стоножки или тотеми изплитат тръстиките на поетическото – в по-реални мащаби от житейски видимото... – на тези въпроси се опита да отговори поетесата Рада Добриянова, представяйки най-новата си книга „Сънобер“ (Издателство „Български писател“, 2015 г.). Над сто нейни почитатели, приятели и съвсем непознати любители на изящното слово изпълниха Софийска градска художествена галерия вечерта на 17 април 2015 г. Поетесата се беше постарала да изненада дори най-изтънчените натури в залата, осигурявайки необичаен синтез на поезия, оперни изпълнения и електронна музика. На някого тази комбинация би му се видяла странна, но реалността показа, че жанровото преплитане може да бъде удачно, когато се основава на талант и иновативно мислене.

В експозето си Рада Добриянова отбеляза: „Защо точно „Сънобер“? Това, разбира се, е една метафора. Тази книга обединява около 70 стихотворения с различна тематика, с различен вътрешен ритъм... Това е живот-мечта – битие и блян, факт и фикция.“

С впечатляващи импровизации и риторическа дарба белетристката Здравка Евтимова разнищи от няколко страни поезията на Рада Добриянова: „Усещам тази зала като едно общо сърце, един общ, красив дом, нека наистина бъдем готови да приемем красотата на поезията на Рада, защото тя превръща думите в пътека към добротата, към нежността, човечността. Четох пет пъти стихосбирката и искам да ви разкажа моето усещане за тази книга. Усещам, че поетесата е отдадена на един вихър, на една свобода, която е характерна за влюбения човек. Тя е проницателна, съзира фините нюанси, сенки и полусенки в отношенията между хората. Освен проницателност, тя има и висока интуиция. Не случайно част от стиховете не просто са посветени на наши колеги поети, тя ги озаглавява „Мислейки за... (Димо Райков, Величко Добриянов, Сийка Жотева, Николай Милчев, Йото Пацов, Здравка Евтимова, Гад Бен-Мейр). Приятелството е средството, което ще направи всяка секунда от нашия живот наистина красива. Дори без да познава даден човек, читателят ще добие представа за важното в личността му. Рада е майстор на детайла, тя има око и за бедните, унизените, нещастните. Нея я вълнува дори появата на една гърбава старица. Едно от най-сполучливите стихотворения в книгата е „15 септември“:

...как да създам отново сърцето си,

звън от фанфари оглася дърветата

в  п ъ р в и я  ден,

когато детето отмина у мен

и доведе чужденеца.

Рада е изключително открит и деликатен човек – тя много добре разбира, че всеки един от нас носи пропаст у себе си, но той е и неразгадаема вселена. За нея най-доброто средство срещу самотата е поглед отвъд нея, отвъд празната стая, към хората, които вървят по улицата... Поетесата казва: „тревата е бездомница“, мостовете са изтъкани от коприна, а времето се измерва от човешкото сърце. Тя успява да транслира добротата си в междуредията, в паузите на поетичните си дихания. Най-удивителното стихотворение обаче за мене е „Монолог на една бяла мишка“. То показва много високо проникване и разбиране на социалните мотиви в нашия живот. Какво сме ние? Освен едни бели, опитни мишлета, над които се упражняват какви ли не експериментатори – те се опитват да ни вкарат какви ли не лекарства, да ни заслепят, да ни заглушат, да ни натъпчат бетон в ушите, да ни стъпят на главите и да ни завлекат с юлар накъдето поискат. Но какво мисли Рада Добриянова по този въпрос? Това не може да се състои. Ние не можем да плачем, защото не искаме да плачем, а и разполагаме с по-силни средства. Във всеки (дори най-слабия, най-болния) човек има бунт, има едно желание да каже „Още съм жив!“, „Аз не съм животно“, „Аз съм човек, който е написал „Сънобер“! За мен беше изключително отговорна задача да представя тази книга пред вас... Сега остава вие сами да я представите пред себе си.“

Рецитал по стихове на Рада Добриянова изнесоха Божидар Томов и Силва Аврамова. Авторката също представи две свои творби, отговори на няколко въпроса и раздаде десетки автографи.

За музикалните интермедии се грижеше проф. Симо Лазаров (електронно-акустична и компютърна музика) и две млади дарования: Калина Томова (18 г., студентка в НМА „П. Владигеров“), която изпълни романса „Нощ“ от П. И. Чайковски и ария на Керубино от „Сватбата на Фигаро“ на В. А. Моцарт; на рояла ѝ акомпанираше Мила Михова (17 г., ученичка в СМУ „Л. Пипков“).

От новата книга:

Рада Добриянова


ЕКОЛОГИЧНО

Когато се счупят крилете,
утихва всеки вятър.
Ранени от удоволствията
и повредени от бягства,
безкнижни гладиатори
с промилите на вино
и бандитски шапки,
щом слънцето затрупа
с Пилатес-капки,
ще затихне викът в дупките,
изпълнени с диоксид –
останали са малко хора,
маргаритки,
и един първичен страх
от пълна тишина.
В мълчанието ние се държим за ръце.