Виолета Христова лекува чрез мрак

Близо 150 почитатели на поезията препълниха залата на Софийска градска художествена галерия на 15 април 2015 г. за една необичайно лирична вечер, наситена с поезията на Виолета Христова и цигулковите интерпретации на Цветлина Панайотова.

В ролята едновременно на водеща и актриса беше самата поетеса – елегантна, фина, възвисена, обкръжена с любов – даряваща любов чрез всеки свой стих и жест.

Виолета Христова: „Аз не знам кога човек преодолява страха си и добива кураж да се изправи пред толкова много очи и да каже „Ето това съм аз!“. Всеки път на моя премиера изпитвам едно вълнение, сякаш ще скачам през запален обръч, и като скоча, си казвам: „Не беше толкова страшно“ и пак съм готова за нов скок... Тази вечер ще чета стихове от новата си книга, която носи особено светлото или особено мрачното заглавие „Една ампула мрак“... Това е осмата ми книга, издание на Литературен кръг „Смисъл“.

Това експозе настрои публиката на специфична релаксираща, психологически плътна, но и цветна вълна, в която рециталът ѝ наслагваше минорните лъчения с онова въздействие, което много малко поети успяват да постигнат.

За своите възприятия като читател, поет и литературен изследовател говори Валентина Радинска: „За мен е голяма радост, че бях свидетел на всички тези вътрешни събития у Виолета, които се превърнаха в тези прекрасни  стихотворения. Това е една много истинска, силна, съкровена книга... Това е една крилата, светла, прозрачна книга, пълна с любов, изключително талантливо написана. Трябва да признаем, че Виолета в момента прави множество прости и тихи чудеса в стиховете си и с това ни завладява и покорява. Лекотата, с която поетичните изненади се появяват в поезията на Виолета, е изумителна. Както фокусник вади от ръкава си истински гълъби и ги хвърля във въздуха, така тази авторка с вълшебството на деликатното си словесно изкуство изненадва читателя и предизвиква у него истинска радост с пластичността на словото си. Ненатрапчив и дискретен, понякога сияен, понякога драматичен, поетичният силует на Виолета Христова е нещо твърде важно в съвременната българска поезия, и то не само в тази, писана от жени. Нейното плътно и гъвкаво слово не може да бъде сбъркано със словото на който и да е било друг поет, защото поетичната ѝ сила се крие в различността и в умението да превръща контекста в най-верния си съюзник. Свежа и неординерна, често парадоксална по един естествен начин, поезията на Виолета Христова като че ли няма предисловия: тя започва отнякъде, където е спряла в някакъв друг живот, и прекъсва, за да ни остави озадачени – в какъв миг и на какъв кръстопът ще ни пресрещне отново и в каква посока ще хвърли пъстроцветната си, вълнуваща сянка... Изключително силно вярвам, че Виолета винаги ще вълнува с книгите си. Пожелавам от цялото си сърце „На добър час!“ на тази книга...“

Свои мисли за новата книга, за приятелството с поетесата и за общия си житейски и творчески път споделиха Гриша Трифонов, Валентин Гърков, Бистра Малинова и Виктория Катранова.

Гриша Трифонов: „При Виолета не може да се очаква някакъв рязък, качествен скок – тя е толкова високо, че вече може да бъда само по-искрена, ние само да я разбираме по-добре. Тъпо е да казвам, че книгата е добра, защото тя е превъзходна. Имам чувството, че Виолета живее в страната на чудесата и нейните стихове са или за някакво сбъднало се чудо, или за чудо, което не се е случило, а тя съжалява за него...“

Валентин Гърков (съпруг на поетесата): „Животът с Виолета Христова е по-хубав и от нейните стихове, и от всяка музика. Аз не зная с какво съм заслужил това. Всеки ден се питам и благодаря на Бога, и се моля тези дни да са повече, и ме блазни мисълта да се открия в някои нейни стихове и в 12-тата ѝ книга...“

Виолета Христова благодари на колегите си от Литературен кръг „Смисъл“, на редакторката си Валентина Радинска, на дъщерите си – Ина Христова (художник на корицата) и Ани Антонова (графичен дизайнер), на съпруга си Валентин Гърков и на всички колеги, които я подкрепят.

От новата книга:

Виолета Христова
ЕДНА АМПУЛА МРАК