След-и

Виолета Христова лекува чрез мрак

Премиера на „Една ампула мрак“

Виолета Христова лекува чрез мрак


Близо 150 почитатели на поезията препълниха залата на Софийска градска художествена галерия на 15 април 2015 г. за една необичайно лирична вечер, наситена с поезията на Виолета Христова и цигулковите интерпретации на Цветлина Панайотова.

В ролята едновременно на водеща и актриса беше самата поетеса – елегантна, фина, възвисена, обкръжена с любов – даряваща любов чрез всеки свой стих и жест.

Виолета Христова: „Аз не знам кога човек преодолява страха си и добива кураж да се изправи пред толкова много очи и да каже „Ето това съм аз!“. Всеки път на моя премиера изпитвам едно вълнение, сякаш ще скачам през запален обръч, и като скоча, си казвам: „Не беше толкова страшно“ и пак съм готова за нов скок... Тази вечер ще чета стихове от новата си книга, която носи особено светлото или особено мрачното заглавие „Една ампула мрак“... Това е осмата ми книга, издание на Литературен кръг „Смисъл“.

Това експозе настрои публиката на специфична релаксираща, психологически плътна, но и цветна вълна, в която рециталът ѝ наслагваше минорните лъчения с онова въздействие, което много малко поети успяват да постигнат.

За своите възприятия като читател, поет и литературен изследовател говори Валентина Радинска: „За мен е голяма радост, че бях свидетел на всички тези вътрешни събития у Виолета, които се превърнаха в тези прекрасни  стихотворения. Това е една много истинска, силна, съкровена книга... Това е една крилата, светла, прозрачна книга, пълна с любов, изключително талантливо написана. Трябва да признаем, че Виолета в момента прави множество прости и тихи чудеса в стиховете си и с това ни завладява и покорява. Лекотата, с която поетичните изненади се появяват в поезията на Виолета, е изумителна. Както фокусник вади от ръкава си истински гълъби и ги хвърля във въздуха, така тази авторка с вълшебството на деликатното си словесно изкуство изненадва читателя и предизвиква у него истинска радост с пластичността на словото си. Ненатрапчив и дискретен, понякога сияен, понякога драматичен, поетичният силует на Виолета Христова е нещо твърде важно в съвременната българска поезия, и то не само в тази, писана от жени. Нейното плътно и гъвкаво слово не може да бъде сбъркано със словото на който и да е било друг поет, защото поетичната ѝ сила се крие в различността и в умението да превръща контекста в най-верния си съюзник. Свежа и неординерна, често парадоксална по един естествен начин, поезията на Виолета Христова като че ли няма предисловия: тя започва отнякъде, където е спряла в някакъв друг живот, и прекъсва, за да ни остави озадачени – в какъв миг и на какъв кръстопът ще ни пресрещне отново и в каква посока ще хвърли пъстроцветната си, вълнуваща сянка... Изключително силно вярвам, че Виолета винаги ще вълнува с книгите си. Пожелавам от цялото си сърце „На добър час!“ на тази книга...“

Свои мисли за новата книга, за приятелството с поетесата и за общия си житейски и творчески път споделиха Гриша Трифонов, Валентин Гърков, Бистра Малинова и Виктория Катранова.

Гриша Трифонов: „При Виолета не може да се очаква някакъв рязък, качествен скок – тя е толкова високо, че вече може да бъда само по-искрена, ние само да я разбираме по-добре. Тъпо е да казвам, че книгата е добра, защото тя е превъзходна. Имам чувството, че Виолета живее в страната на чудесата и нейните стихове са или за някакво сбъднало се чудо, или за чудо, което не се е случило, а тя съжалява за него...“

Валентин Гърков (съпруг на поетесата): „Животът с Виолета Христова е по-хубав и от нейните стихове, и от всяка музика. Аз не зная с какво съм заслужил това. Всеки ден се питам и благодаря на Бога, и се моля тези дни да са повече, и ме блазни мисълта да се открия в някои нейни стихове и в 12-тата ѝ книга...“


Виолета Христова реши да разкрие още от тайната си лаборатория – настройка, визия, прозрения, на които вярва: „С тази книга си мисля, че животът ни е като клавишите на пианото – има черни и бели, но хармонията се получава единствено ако свириш на всички заедно. Ако искаш ясната категорична позитивност и избягваш полутоновете, сенките, съмнения и страховете си, животът никога няма да бъде така пълен и цял.“


Виолета Христова благодари на колегите си от Литературен кръг „Смисъл“, на редакторката си Валентина Радинска, на дъщерите си – Ина Христова (художник на корицата) и Ани Антонова (графичен дизайнер), на съпруга си Валентин Гърков и на всички колеги, които я подкрепят.

 

От новата книга:

Виолета Христова
ЕДНА АМПУЛА МРАК

Аз още дишам твоята безупречна любов,
в която няма сянка,
ни тела,
ни празнично докосване,
ни спомени...
Метафора на всичко,
с което се повдигам

цял живот.
Кристална философия
и фотография
на нищото...

В житейски план

тя всъщност е безкрайност.
А нищото е всичко,
даже себе си...
И затова
сега ще завъртя

в черупката си нежната вселена.
Ще сложа под езика си
една ампула мрак,
за всеки случай –
утре е студено.
На дъното – в самия ад
съм аз.
И светя.

И поглъщам всяко време.
Но нямам думи да се изрека.
Не се наричам никак,
само гледам.
Защото помня други правила
и съм преситена...
от други съвършенства...

Но по-добре
докрай да няма бряг,
отколкото
реката да изчезне.

 

Автор: Анжела Димчева
18.04.2015 г. 20:51
Посетено: 1675
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/21230-violeta-hristova-lekuva-chrez-mrak