Белгия – умален модел на Европа

Хеeрт ван Истендаaл по време на лекцията си.
Фото: © Sofia Ars Net

На 2 април 2015 г. в Aula Magna на Софийския университет над 200 учени, студенти, политици и хора на изкуството посетиха лекцията на белгийския интелектуалец Хеeрт ван Истендаaл, който представи акцентите в книгата си „Белгийският лабиринт“ (изд. „Жанет 45“, 2015), проследяваща как работи белгийската демокрация, какви са отношенията между валонци и фламандци, въобще как се управлява тази многоезична държава. Един от най-важните въпроси в неговата лекция беше съчетаването на различните общности и езици.

Хеерт ван Истендаaл е фламандскоговорящ „брюкселчанин“, отлично говорещ френски и със здрави виждания относно това как функционира Белгия, като я нарича „Страната на неограничените невъзможности“.

Той обича да задава с ироничен тон следния въпрос: „Дали Брюксел е белгийски или европейски град? Белгия ли е бъдещето на Европа или Европа е бъдещето на Белгия?“

Събитието се водеше от Н. Пр. Аник ван Калстър, посланик на Кралство Белгия в България. В началото тя даде думата на Саша Безуханова, инициатор и основател на гражданската платформа за дебат и общо действие MoveBG (България може). В експозето си тя се облегна на водещите идеи в книгата, които са изключително полезни за българското развитие: „За нас е голяма привилегия да бъдем част от процеса на подготовката на книгата „Белгийският лабиринт“. Вярваме, че срещата на книгата с българските читатели и присъствието на г-н Ван Истендаал в София ще даде идеи и възможност да се приближим до белгийската култура и да почерпим от белгийския опит, който е много ценен за България днес. Макар че г-н Ван Истендаал скромно твърди в едно интервю, че Белгия не е модел за подражание, ние можем да разпознаем, че там има уникално съжителство в мир и разбирателство на различни общности – на рядък пример за действаща дискурсивна демокрация: демократични принципи, свободно изразяване на мнение, активно гражданско участие. Такъв тип култура е жизнено важна за България днес – важно е да се поучим от такива примери в европейската история... Преди да дойде в София, Ван Истендаал изнесе лекции в Македония и Албания, вероятно той ще сподели впечатленията си от процесите на нетолерантност на Балканите.“

За спецификата на културното обединение между валонци и фламандци говори доц. д-р Галина Русева-Соколова, зам.-декан на факултет „Класически и нови филологии“: „Белгия е много интересен казус – малък народ, привикнал от 16 в. насетне да оказва съпротива на най-различни окупатори – испанци, австрийци, холандци. Вследствие на това белгийците са развили резистентност към всяка власт – това е най-силният обединяващ фактор помежду им, независимо от известната разделителна линия между валонци и фламандци. Именно тази нехомогенност я прави актуална днес. Белгия е умален модел на Европа, място, където Юга среща Севера и където латинският културен субстрат се сблъсква с германския. Самата столица – Брюксел – е двуезична. Езиците са основно два – френски и фламандски, но факторите в културния баланс на Белгия са много повече от два, защото валонците не са французи, а фламандците не са холандци. И двете общности изпитват това напрежение – наличие в съседство на могъщ в културен план съсед, чието гравитационно поле ги означава като културна периферия. Това са две силови полета – френско-валонско и холандско-фламандско... Белгия е независима държава от 1830 г. Именно тези противопоставяния са превърнали тази малка държава в образец на приемлив компромис.“

Приветствие към участниците в лекцията поднесе и Филип Ромбаут, спонсор на изданието „Белгийският лабиринт“.

Лекцията на Хеерт ван Истендаaл продължи близо час – подробности за неговите тези бихте могли да видите в книгата „Белгийският лабиринт“.

Събитието беше организирано от посолството на Кралство Белгия в България и се осъществи с подкрепата на гражданската платформа за дебат и общо действие MoveBG (България може), Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” и на г-н Филип Ромбаут, спонсор на изданието на „Белгийският лабиринт”, осъществено от ИК „Жанет-45“.