След-и
Георги Константинов – талантът да споделяш
Премиера на „Човек за споделяне. Книга втора“
Георги Константинов по време на премиерата. Фото: © Sofia Ars Net
Преди две години книгата на Георги Константинов „Човек за споделяне“ (2013) привлече вниманието на публиката и то – съвсем основателно: с интересните си истории и дори драматични ситуации, с елегантния хумор и автоиронията на разказвача, с естествения тон – тип изповед, но и беседа, с който бяха заредени тези мемоарни текстове на известния ни писател. Съвсем оправдано читателите очакваха продължението на тази книга. Само преди няколко седмици ИК „Хермес“ ни зарадва с „Човек за споделяне. Книга втора“ (2015).
Премиерата на новото томче се състоя в Книжен център „Гринуич“ (София) на 25 март 2015 г.
Свои непосредствени мисли за прочетеното сподели Петър Анастасов: „Така се случи, че през последните повече от 50 години ние двамата с големия български поет Георги Константинов преследвахме едни и същи илюзии, търпяхме едни и същи разочарования. Естествено е ние да знаем за себе си неща, които другите не знаят. Това ми дава основание да твърдя, че той има много дълбоки причини, които са предизвикали решението му да се обърне назад: пропуснати шансове или рискове, пропуснати стълкновения или компромиси, непредвидени триумфи или навреме предвидени съблазни – нищо случайно не може да има в изхода от подобни съдбовни колизии. Стремителното излитане на Георги Константинов в небето на голямата поезия не е случайност, то е закономерно постижение на неговия експлозивен талант. В онези времена беше нормално да ти предложат сътрудничество с едни много загрижени за националната сигурност служби – срещу съответните привилегии. Но трябва да имаш характер и гражданска смелост, за да откажеш. Както направи Георги Константинов. Това не са анекдоти – да ги забравиш, не са и болести – да ги излекуваш. Това са неща, които предизвикват безсъние, а безсънието на поета е най-страшната форма на съществуване, осигурена от чистата съвест. Защото безсънието е кошмарният декор на въпроса „защо“... Винаги съм смятал, че поетите са една от причините за гузната съвест на човечеството. Не само защото много от тях са убивани... В „Човек за споделяне“ се долавя едно деликатно разочарование от обезценяването на човешката личност. Тази книга е преди всичко изповед и чак след това – спомен, разказ, история.“
В книгата читателят ще се срещне с човешкия образ – негримиран, извън ореола – на известни световни фигури: Ърскин Колдуел, Алберто Моравия, папа Йоан Павел ІІ, г-жа Беназир Бхуто, Гюнтер Грас, Радой Ралин, Петя Дубарова.
В експозето си Георги Константинов припомни, че е издал 35 стихосбирки, а най-известните му стихове са популярни песни: „Повече от 200 песни имам, без да съм писал текстове за песни, те са публикувани като стихотворения – не един и двама композитори са посягали към мои стихове: „Обичам те дотук“, „Миг като вечност“, „Стъпки, стъпки сред безброя“, „Дон Кихот“, „Вземи се в ръце“. Когато чуя тези песни, изпитвам известна ревност, защото думите на песента вече не са мои, те са на изпълнителя. Но пък има и едно предимство: по този начин поетичното слово стига и до хора, които никога не биха протегнали ръка към стихосбирка... А тази своя проза аз наричам „споменна есеистика“ за разлика от другата, защото вие знаете, че многократно съм издавал проза за деца – „Туфо, рижият пират“ (книга, претърпяла 15 издания), преведена на 10 езика. Но чувствайки се поет и възприемайки се като такъв, непрекъснато ме влече този споменен изказ, този разказвателен начин да обрисуваш неща от своя живот. Тези случки не само са автентични, те са от моя дневник. Повече от 30 години аз си водя дневник. Затова тези случки се съхраниха... Някои от тях са предадени почти дословно – от различни краища на света и от България, от Международни писателски форуми и от ежедневни преживявания. Аз не съм ги поставял на различни степени – оценявал съм ги през чисто човешки, психологически поглед.“
На финала на премиерата естествено прозвуча една история от „Човек за споделяне. Книга втора“, любопитна случка, на която Георги Константинов е жив свидетел: „Аз, Плевен и... НЛО“. Под аплодисментите на публиката все пак поетът беше „принуден“ да изнесе и кратък поетичен рецитал от най-новата си стихосбирка „Вълнение в Константинопол“.