СътвоРими

На 21.03.2015 г. Мартин Петрушев и Константин Кучев за трети път представиха пред публика своя импровизиран спектакъл "СътвоРими". Това е сценичен формат, нещо средно между пърформанс и музикално случване с добавка от римувани текстове, които се раждат тук и сега. Събитието се състоя на артсцената на столичния клуб "Ялта" с начален час от 19.30 ч., като Мартин Петрушев специално обяви шоуто още предната вечер, като се появи на литературното четене "Митове и легенди", и направи малко промо на "СътвоРими".

В клуба се събраха предимно млади хора, тийнейджъри и деца, които бурно изразиха радостта си от случващото се на сцената и активно участваха в действието. Константин Кучев първо предложи разгрявка на публиката, както физическа, така и музикална. Залата се изпълни с изящната музика от цигулката му и шоуто започна. Косьо учи в Музикалната академия "Панчо Владигеров", свири на цигулка и китара от години, и обича да измисля песни. Част е и от трупата на театъра-лаборатория "Алма Алтер" към Софийски университет "Св. Климент Охридски". Той покани няколко човека от публиката да се включат в двубой с барабани, като постави задача на публиката да отгатне за какво си говорят чрез звуците. Имаше много интересни предположения. Например „как се консервират корнишони“. Мартин Петрушев, който е студент в НАТФИЗ, има невероятния талант да създава римувани текстове на момента. Дайте му две съществителни имена и ще направи цял диалог между тях, естествено в рими. Невероятно е да присъстваш в момента на раждането на творчеството, да виждаш и чуваш как пред теб се сътворявят нови мелодии, римушки и всичко това с такава лекота, сякаш тези момчета правят най-нормалното нещо от ежедневието си. Петър Ангелушев подкрепи двамата с много добър бийтбокс и една тарамбука. Личеше си, че тройката се сработва отлично, а публиката искрено се забавляваше.

Имаше много интеракции и всички в залата бяха включени в случването на този пърформанс. Получи се приятелска атмосфера, нямаше разделение между хората на сцената и тези в публиката, всички станаха едно цяло туптящо в един и същ ритъм сърце, а това определено е смисълът на подобни събития. Съвсем леко и естествено се получава артистизмът при Мартин и Косьо, без да претендират с нищо, грабнаха публиката и стоплиха вечерта на всички. Накрая поканиха няколко човека от публиката, за да изпълнят по нещо, кой каквото може, кой каквото има у себе си и те се справиха отлично. Едно от момичетата изпя своя авторска песен, която написала по повод случка от личния й живот и усещането беше страшно силно. Хубаво е, че има такива млади хора, които правят от малкото нещо голямо.