Координатите на Жълтата стая

Стоян Чобанов по време на премиерата.
Фото: © Sofia Ars Net

Белетристът Стоян Чобанов ни предлага едно „стресиращо“ четиво... Това беше първото впечатление на събралите се около 50 негови фенове за премиерата на новата му книга „Жълтата стая“ (с подзаглавие „Книга-пациент“), която  е издание на „Български писател“ (2014 г.). Събитието се случи на 16 март 2015 г. в галерия-книжарница „София прес“ и осветли неподозирани криволици в битието и въображението на този скандален автор – актьор, писател, бохем, пребиваващ в различни „аз“-състояния.

Вечерта започна с монолог на Проститутката, а в книгата имат изповеди Наркоманът, Воайорът, Самотният, Циганката, Педофилът, Мераклията, Алкохоликът... Все персонажи от „невидимия свят“, но тяхното фрагментарно вписване в един общ текст се ситуира по коридорите на психиатрична клиника.

Доц. д-р Мюмюн Тахир говори за „Жълтата стая“, озаглавявайки изложението си „Лек за делника“: „Тази книга може да се стори на мнозина ексцентрична. Но тя е своеобразен автентичен, нешаблонен разказ за живота, който всички ние водим, и в който самотата и социалната изолация са по-голяма заплаха за човека, отколкото всичко друго. В тази интересна и необичайна книга Стоян Чобанов е намерил и реализирал разчупена форма на повествователно изложение. Вътрешната динамика на отделните части позволява нейната успешна реализация... Често образите и картините приличат на копия от натура. Очевидно и такава е целта на автора... „Жълтата стая“ е просто литература, в която са вплетени и философия, и вълшебство, и радост, и мъка, и надежда – свободен полет на духа. Тя би могла да бъде ценна дори само с това, че дава възможност на читателите по свои пътища да стигат до истините, които внушава нейния автор. Сега и преди – всеки, който не споделя общата лудост, го смятат за луд... Стоян притежава изкуството да разказва красиво и увлекателно. Героите му застават пред нас напълно реални, въпреки че са плод на въображението.“

Откъси от книгата представиха авторът и актрисата Никол Султанова.

На въпросите на публиката Стоян Чобанов отговори в типичния си артистично-ироничен, притчов, но и горчиво-реалистичен стил: „Всички сме пациенти, всички живеем в една огромна лудница и е крайно време да си кажем истината. Нашите политици... Какво сме ние за тях? Двадесет и пет години сме само пациенти. Положението става все по-зле, по улиците срещаме все повече хора с изразена клинична картина. Именно тази действителност ме накара да напиша книгата. С моя син – актьора Ангел Чобанов – бяхме решили да направим спектакъл с антивоенна насоченост. Една нощ ми хрумна образа на Полковника, а на другата сутрин се събудих с видението на Жълтата стая, едни безкрайни коридори и вътре сенки... Понеже писах, писах, писах – години наред писах разкази и в един момент си казах – трябва да напиша нещо сериозно... Едни от най-близките мои приятелки са две дами – едната е шеф на психиатрична клиника, другата е психоаналитик. Те са моите консултанти.“

В диалога с автора се включиха драматургът Панчо Панчев (Дядо Пънч) и Розалия Максим.

Актьорите баща и син Чобанови възнамеряват да реализират един спектакъл по „Жълтата стая“ и да го представят в зоната за свободно изкуство – „Фабрика за градско изкуство“ (София).

За автора:

Стоян Чобанов е роден на 15.04.1959 г. в град Ямбол. Той е актьор и писател на свободна практика. Работил е в театрите: Драматичен театър – Ямбол, ДКТ – Кърджали, театър "Диалог" – София, КТК "Пипилота", ДКТ "Георги Митев" – Ямбол. Написал е книгите: "Оцелели замъци" (1999), "Несретници без луна" (2006), "Всички сме от тях" (2007), "Лунни разкази" (2010), "Симфония на застиналата мъка" (исторически албум, 2011). Носител е на Наградата на Съюза на българските писатели за дебютната си книга "Оцелели замъци". Член е на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските писатели.