След-и

Петър Чухов представи „Камуфлаж“

Премиера в София

Петър Чухов представи „Камуфлаж“

На снимката: Петър Чухов по време на премиерата.
Фото: © Sofia Ars Net


Ето че територията на „Благодатният четвъртък“, новото пространство за литературни и културни дебати на Столичната библиотека, беше разширена с така добре познатия ни формат на литературната премиера, но по нов начин: нямаше скучни рецензенти, които да четат предълги текстове, нямаше председатели на съюзи, които се изживяват като последна инстанция, давайки някаква благословия на новата книга, нито пък дитирамбични изказвания от добре подготвени роднини на представяния автор.

„Благодатният четвъртък“ все повече се налага като запазена марка на свободния диалог в неформалната обстановка на бар „Алкохол“ в Столичната библиотека, където на всеки две седмици, в четвъртък, се събират млади творци с нестандартно мислене. Единственото тяхно задължение е да говорят свободно по предложената тема, отпивайки от питието си (алкохолно или безалкохолно)... Главният герой този път беше Петър Чухов, автор на 12 книги.

Премиерата на неговия прозаичен сборник „Камуфлаж“ (издание на „Жанет 45“, 2014 г.) се състоя на 12 март 2015 г. и се водеше от директорката на Столичната библиотека Юлия Цинзова, а за книгата говориха литературните критици Митко Новков и Ангел Игов.

Увертюрата се състоеше от музикални изпълнения на Анджела Родел и Виктор Тодоров с проекта си Splendor and Misery.

Митко Новков в типичния си импровизиран стил начерта главните силуетни гънки в прозата на Петър Чухов: „Тя е нежна, пухкава тъкан, сред която усещаш случващото се с най-фините настройки. „Камуфлаж“ е една сладка книга, която се чете лесно, но в никакъв случай това не е книга, която се пише лесно. Тук срещаме едно абсолютно владеене на езика. Той умее да говори с различни индивидуални словеса. Не случайно е „камуфлаж“, дори бих казал „камуфлажи“... Петър е неуморим за вършене на културни проекти... Свири едновременно в три групи, нещо уникално! Пише проза и стихове, участва в различни артпроекти – въобще – камуфлаж...“

Ангел Игов разказа за първите си проекти с Петър Чухов, реализирани преди повече от десет години. По отношение на новата книга той открои важните за него моменти: „Ние познаваме Петър Чухов предимно като ироник, в тази книга той е прекалено емоционален, маската от ирония започва да се разкъртва, сякаш парадоксът се е отдръпнал. Най-много ми допадат разказите за детството, за крайния квартал, за пробуждащата се сексуалност у момчето. Цялата книга за мен е силна... Хубаво е, че тук отново е включен романът „Снежни човеци“ – той си кореспондира много добре с другите текстове, те си говорят, получава се едно цяло. В никакъв случаи те не са механична компилация.“

Петър Чухов внесе някои пояснения: „Една от възможностите пред мене беше да преработя романа и да включа разказите вътре. Но в крайно сметка реших, че всеки текст в книгата си има индивидуална завършеност... Да си призная – домързя ме да правя генерални преработки... Благодаря на издателите си от „Жанет 45“, на редактора си Митко Новков, на художничката на оформлението Капка Кънева. Начинът, по който изглежда тази книга, е интересен, а това е много важно – и за автора, и за читателите.“

Анджела Родел разказа за работата си с Петър Чухов по отношение на превода на негови произведения: „Като поет той е перфектен, той мисли за всяка дума – особено сложна при него е иронията. Тази книга беше „бонбон“ за превод – разказите са изключително сполучливи като емоционални състояния, за мен и моите студенти беше удоволствие да ги превеждаме .“

Над сто почитатели на Петър Чухов приветстваха автора и неговото ново творение „Камуфлаж“.


Какво още може да се каже за тази книга?

„Камуфлаж“ залепя за себе си читателя с приказните метаморфози на един чувствителен, крехък екшън герой – колкото и оксиморонно неправдоподобно да звучи това съчетание на пръв поглед. Петър Чухов се изкушава да смесва жанровете – читателят се настройва да чете къси разкази, а част от тях звучат като импресии, други – като фрагменти, изпаднали от надпис на антична гробница, а някои са направо съновидения с фантастични персонажи; както субектът на аз-повествованието се разхожда в камуфлажни дрехи и провлачва погледа си към уж незначителни предмети, фигури, същества, така изведнъж съвсем естествено наративът преминава в романовата структура на „Снежни човеци“ (второ, преработено издание).

Това не е класическа проза и затова е интересна, бидейки хипотеза на видимия свят, вариант на преживяното – разполагане на биографичното в канавата на неслучилото се, на желаното, на изпуснатото.

Крайната цел на изкуството е насладата, без значение как творецът извлича божествената енергия от материалните елементи (в случая думите), за да превърне съществуващият човек в играещ човек, да изтрие равнодушието от баналното ежедневие и да го накара да се удивлява. Точно това постига Петър Чухов. Неговите читатели се удивляват на всяка страница, въпреки че „героите са малко слаби, малко смешни, понякога беззащитни“ (определението е на Митко Новков, редактор на книгата). От позицията на „слабия“ светът няма пирамидална структура, а вълнообразна – аз-персонажът е спокоен, той е ключ „сол“ – самоопределил се е в подмолните тонове на живота, където цветовете са други (импресията „Цветове“), очите проникват педантично през детайлите на човешкото като взора на ренесансов зограф.

 

Автор: Анжела Димчева
15.03.2015 г. 19:21
Посетено: 1046
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/31/news/21019-petar-chuhov-predstavi-kamuflazh