След-и

Ивайло Диманов – танцът на поезията

Представяне на CD „Наздраве, Самота!“

Ивайло Диманов – танцът на поезията

На снимката: Хайгашод Агасян и Ивайло Диманов
Фото: © Sofia Ars Net


Студио 5 на НДК не помни такова стълпотворение от фенове на поезията, на каквото бяхме свидетели вечерта на 6 март, когато поетът Ивайло Диманов съчета рождения си ден с представянето на новия си диск „Наздраве, Самота!“. Повече от двеста познати и непознати, стари и нови приятели аплодираха рецитала на Диманов, редуващ популярни негови стихотворения, песни по негови творби, спомени, наздравици и прегръдки...

В приветствието си към публиката Ивайло Диманов беше елегантно освободен – в типичния си автоироничен стил: „В тази прекрасна мартенска вечер има безброй културни събития, а тук са дошли толкова много хора! Та си казах, е, скъпи ми Ивайло, струвало си е всичките тия главоболия, защото, нали знаете – човек и добре да живее, един ден побелява! А може би и помъдрява... Аз лично не съм сигурен, че това се е случило с мене. Продължавам да съм си онзи хлапак, който прави щуротии... И точно поезията е шансът да намеря спасение, да ми дойде акълът в главата...“

Под акомпанимента на китарата си Ивайло Диманов изпълни песните от новия диск („Наздраве, Самота!“, „Покаяние“, „Измислих те...“, „Райският залив“, „Dove vai“, „Дон Жуан“). Носталгичната атмосфера се напластяваше чрез вълните на хитовите творби от последната му книга „Всички клоуни отиват в Рая“ („Виждал ли си някога танцуващо стихотворение“, „В цъфналата ръж“), а най-бурни аплодисменти събраха съвсем новите стихотворения, които поетът е включил в бъдещата си книга.

„Моите песни са една изпята поезия – аз не съм музикант... Когато тръгнах преди година за Канада – за Фестивала на българската култура в Отава и Монреал, организаторите ми каза: „Приятелю, не може само със стихчета, ще ни попееш малко.“ Така се наложи набързо с Евгени Платов да запишем този диск.“

Към края на вечерта Ивайло Диманов отдаде почит на починалия си баща, прегазен на пешеходна пътека...


НАДЕЖДА

Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?

Добрите хора вечно са самотни,
а лошите  живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва „не“, когато мисли „да“.

Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса –
бъди злодей, за да не ти е зле!

Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: „Ура!“
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?

Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите – тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант...

Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победа срещу злото
не е достатъчно да си поет!

Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда –
Доброто надживява и смъртта!


Премиерата завърши с прожекцията на най-новия клип с участието на самия Диманов, дело на Георги Михайлов (режисьор), с участието на актьорите Тодор Бодуров и Станислава Коцева. 

„Този клип е една сбъдната мечта за мен! Той е моята визитка в YouTube“, сподели поетът.

Сред стотиците приятели и почитатели на Ивайло Диманов бяха: Атанас Янкулов, Михаил Шишков, Вяра Анкова, Роси Рос, Димитър Йосифов, Борис Луканов, доц. Мария Попова, Стела Банкова и Елена Банова, Наталия и Таско Ерменкови, Хайгашод Агасян, Атанас Капралов, Хубен Стефанов, Бойко Беленски, Илеана Стоянова, Добринка Корчева, Дойчо Иванов, Розалия Максим, Вяра Ганчева, Мария Романова, Светла Иванова, Евгени Платов и др.

 

Автор:
Анжела Димчева
Публикация:
07.03.2015 г. 15:37
Етикети:
Посетено:
3032
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/20970-ivaylo-dimanov-tantsat-na-poeziyata