След-и

Валентина Радинска в „Оцелели думи“

Между реквиема и свободата

Валентина Радинска в „Оцелели думи“

Валентина Радинска по време на рецитала.
Фото: © Sofia Ars Net


Станалите вече традиционни вечери в клуб „Рубаят“ (НДК), носещи интригуващия надслов „Оцелели думи“, приютиха поезията на една от най-оригиналните български поетеси – Валентина Радинска.

Пред стотината изкушени от лирико-бунтарския дух на нейния оригинален стил Валя Радинска изнесе едночасов рецитал, включващ добре познати и съвсем нови творби, включени в луксозното издание с избрани нейни стихове „Времена“. Звучаха: „Диагноза“, „Реквием“, „Пълнолуние“, „Мотив“, „Автопортрет““, „Трябвам“, „Всичко“, „Вместо отговор“, „Светѝ“, „Реторика“, „Реквием ІІІ“, „Не мога да си спомня себе си...“ и др.

В аналитично-есеистичния си текст „Употреба на свободата – сегашни, минали и бъдещи времена“ Виолета Христова открои някои от най-характерните белези за тази запомняща се поезия, наситили въздуха и кръвта на словото: „Понякога думите събличат бонбонените си опаковки, свалят цялата шумоляща синтетика с нейното ежедневно статично електричество и искат да кажат нещо съкровено на света, да го пообичат, да го потревожат или поне да му креснат в ушите; да развеят рижата си опашка за сбогом под завоя на времената. Такива думи се наричат поезия. Но това своеволие на думите е рядкост. Те рядко са така импулсивни... Обичам тази талантлива жена, възхищавам се на написаното от нея и се радвам, че е мой приятел, учител, сестра, вдъхновител... Признавам си, че съм твърде отворена за нейната поетична система, нямам никаква сърдечна дистанция, броня, кепенци, които да спусна, за да избягам от критичната доза болезненост в стиховете ѝ... От една страна, откривам у нея впечатляващ духовен аристократизъм, който болезнено и драматично преживява несъвместимостта си с пошлото, с всичко дребно и ниско; висотата му е присъщо и естествено състояние. От друга страна, много приятно усещане оставя откриването на изцяло съхранена пъпна връв с най-качественото в родната и руската словесност: духовната близост с имена като Иван Динков, Христо Фотев, Борис Христов, Григор Ленков, Анна Ахматова, Марина Цветаева и разбира се – сянката на вездесъщия Дебелянов...

Стиховете на Валентина Радинска са един фин поетически разказ за душата – за нейните незаличими и нелечими впечатления, едно протяжно вторачване в болката – в онази болка, която бучи, смирява, изсветлява човешката душа – разказ за категоричния жест на ума, който търси причина, настоява за обяснение, въобразява си смисъл, приема вместо да крещи, преглъща вместо да протестира...“


Авторският рецитал на Валентина Радинска беше допълнен от композитора Чавдар Селвелиев, който изпълни две свои песни по стихове на поетесата. Зрителите чуха неговите обещания, че предстоят нови проекти в творческото им взаимодействие.

Десетки екземпляри от най-новите книги на Валентина Радинска – „Употреба на свободата”, „Времена“ и „Крикор Азарян – Алхимия на играта“ (издания на „Захарий Стоянов“) намериха своите нови читатели и бяха украсени лично от авторката с нейния подпис.


От антологичната книга „Времена“:

Валентина Радинска

Трябвам


Аз на петима жива им трябвам...
Пръв е синът ми – да съм му ограда.
Втора е майка ми – да съм ѝ всичко...
Трети: любимият – да го обичам.

Нека четвърти да бъде врагът ми –
Трябвам му, както искра в праханта му.
Петият: Господ – от мен неотлъчен.
Жива му трябвам, за да ме мъчи.


Автор: Анжела Димчева
17.02.2015 г. 09:57
Посетено: 1299
Етикети: Оцелели думи, поезия, Употреба на свободата, Виолета Христова, творческа вечер, Валентина Радинска, Крикор Азарян – Алхимия на играта, Времена, Чавдар Селвелиев
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/20867-valentina-radinska-v-otseleli-dumi