Около двайсетина от участниците в конкурса „Всичко е любов” на „Българско школо” получиха награди. На нашите читатели предлагаме някои от техните творби.
Поезия:
Мартин Жотев – II б кл.
Странна любовна история
Чудовище едно страхливо се влюби във магаре сиво. И тръгна то към близката поляна да търси своята любов голяма. Но, за нещастие, попадна във капана на своята странна и страшна природа, че магарето беше от друга порода: издебна го хитро и го заключи… И нищо любовно не можа да се случи!
Любослава Николова – IV а кл.
Любов – мечта
Любовта е всичко, за което си мечтая. Любовта е… нека да позная: нещо може би грандиозно, със което ти съвсем сериозно трябва да се отнесеш, за да разбереш, че навярно тя е нещо ежедневно – като въздух и вода потребно. Само се огледай и открий я! В своето сърце пусни я!
Кристиян Върбановски – V а кл.
Капризите на Купидон
Любовта е като захар или като щипка сол. Може да е също като до, ре, ми, фа, сол… Май че нещо се обърка тук – чух, че тя приличала на лук!
Каква е любовта – решава Купидон: сладка, ако му дадеш бонбон; люта, кисела, горчива, ако парнеш го с букет коприва.
Йосиф Йосифов – V б кл.
Любовта на една жаба
Жабата приятелка си хвана – Лилия – красива бяла дама. Двамата щастливи много бяха, ала жабата с ръка да маха се наложи и сълзи да рони, вместо чудни розови бонбони…
Че мъже дошли с престилки бели за експериментите си страшни я отвели във лаборатория далечна градска – край на нейната идилия блатска! С течности от епруветки тази жаба се превърнала във едра крава, ала духом продължила да е жабка мила, много обич и мечти в сърцето скрила – в свойто тъмно блато да се върне, Лилията светла да прегърне!
Пеперудите пърхат, ти си видение. Душата ми хвърка от вдъхновение.
Ръката протягам – отново си там. Сърцето си давам във твоята длан.
Ина Асенова – VII а кл.
Другото лице на любовта
Любовта, казват, е навсякъде около нас – летяла из въздуха всяка минута и час. Била е, добавят, нещо необятно, политаш направо – чувство невероятно… Но, ах, защо не споменаха за чувството на пеперуди в стомаха и за червения цвят по бузите – непоканен, при вида на човека – за тебе специален?!
И как ненадейно ставаш непохватен, а светът ти се обръща направо наобратно… Не, не може така да продължава! Защо, кажете, никой не предупреждава за всички мъки, гафове, беди и за това, че от любов така боли?!
Емил Мичев – VII а кл.
Любовта е…
Любовта е химия без закони, незнайна физична сила, неописан жизнен процес, познат, но чужд език, математическо уравнение без сигурно решение.
Лора Виткова
Телефонна любов
Ти, ти, ти, моя любов – за нас е песента на Васко Найденов! Какво ни свързва и какво ни дели? Обичта ни странна е малко, нали?!
Увлечена от теб фатално, забравям аз за времето тотално! Умееш ти да ме разсмиваш и умен си, и ме разбираш.
Гласа ти чувам всеки ден и знаеш всичко ти за мен. Разменяме снимки и мечти, навсякъде със тебе ми върви!
Разкриваш ми света чудесен и знаеш ти любимата ми песен. Съмнявам ли се в нещо – тебе питам, на отговорите ти винаги разчитам.
Часове минават тъй в захлас, щом сме двама – телефонът ми и аз! На тази наша обич шеговита къде е краят мама вечно пита…
Проза:
Криста Илиева – III а кл.
Градът на Любовта
Може би не подозирате, но във вашето въображение има град на име Любов. Там хората са сърца – да, именно сърца, големи и туптящи… Вие може много да се чудите, но това е самата истина! Розови сърца – красиви и… сладки!
И всеки влюбен човек непременно заживява там!
Кметът на Любов е много весел и постоянно търси някой младеж, достоен за дъщеря му Елза. Но да намери такъв в онова градче не е лесно, защото сърцата на всички са вече заети… Затова Елза се утешава с игри в лунапарка на Любовта, където пързалките и близалките също са във форма на сърчица.
Ако вече се чудите откъде знам всичко това, то ще ви призная, че и аз бях неотдавна там. Не че съм се влюбвала, ами…
Е, добре де, влюбих се. Беше без да искам. Просто палавият Купидончо ме уцели и мен. Може да е било по погрешка, но все пак успях да видя и аз този град. А който веднъж го посети, после цял живот иска да се върне там!
Ева Матева – V б кл.
Свети Валентин
В утрото на Свети Валентин Лора и брат й Явор се приготвяха за училище. Лора беше много развълнувана, защото обичаше този ден и всяка година подготвяше с много обич по една валентинка за всеки от класа си.
Когато пристигна в училище, тя започна да слага картичките по чиновете. Докато беше залисана с това, не видя как на нейния чин също се появи валентинка. Лора много се зарадва и веднага я разгърна да я прочете. Оказа се, че е от брат й. Това беше голяма изненада за нея, защото Явор никога дотогава не беше й правил подобен жест.
Въпреки че се надяваше на валентинка от другиго, тя не се разочарова, защото осъзна, че получи нещо още по-хубаво: валентинка от човек, който винаги ще е до нея.