След-и
„Българско школо” с литературен конкурс за Свети Валентин
"Всичко е любов" в поезия и проза
60 хлапета от частното училище „Българско школо” се впуснаха в литературна надпревара по повод Свети Валентин, деня на влюбените. Вместо да си разменят розови сърчица, или дребни подаръци, както е модно из родните учебни заведения, децата от „Българско школо” споделиха мисли за любовта под формата на литературно състезание. Мотор на инициатива е Клубът по творческо писане в школото, ръководен от преподавателката по български език и литература Вяра Николова. Тя е убедена, че любовта към писането върви ръка за ръка с любовта към четенето, затова се опитва да мотивира своите възпитаници да се чувстват творци. Мнозина от тях вече са лауреати на наши и чужди литературни конкурси, неотдавна децата се представиха много успешно на състезание за поезия в Италия. Във времето, когато цяла Европа е завладяна от манията на творческото писане, когато общинските конкурси за поезия и проза на Стария континент са вече традиция, ние, българите, правим първи стъпки в обучението на млади литературни творци. И това се случва само там, където образованието не е задължение, а грижа и призвание на преподавателите.
Около двайсетина от участниците в конкурса „Всичко е любов” на „Българско школо” получиха награди. На нашите читатели предлагаме някои от техните творби.
Поезия:
Мартин Жотев – II б кл.
Странна любовна история
Чудовище едно страхливо
се влюби във магаре сиво.
И тръгна то към близката поляна
да търси своята любов голяма.
Но, за нещастие, попадна във капана
на своята странна и страшна природа,
че магарето беше от друга порода:
издебна го хитро и го заключи…
И нищо любовно не можа да се случи!
Любослава Николова – IV а кл.
Любов – мечта
Любовта е всичко, за което си мечтая.
Любовта е… нека да позная:
нещо може би грандиозно,
със което ти съвсем сериозно
трябва да се отнесеш,
за да разбереш,
че навярно тя е нещо ежедневно –
като въздух и вода потребно.
Само се огледай и открий я!
В своето сърце пусни я!
Кристиян Върбановски – V а кл.
Капризите на Купидон
Любовта е като захар
или като щипка сол.
Може да е също
като до, ре, ми, фа, сол…
Май че нещо се обърка тук –
чух, че тя приличала на лук!
Каква е любовта – решава Купидон:
сладка, ако му дадеш бонбон;
люта, кисела, горчива,
ако парнеш го с букет коприва.
Йосиф Йосифов – V б кл.
Любовта на една жаба
Жабата приятелка си хвана –
Лилия – красива бяла дама.
Двамата щастливи много бяха,
ала жабата с ръка да маха
се наложи и сълзи да рони,
вместо чудни розови бонбони…
Че мъже дошли с престилки бели
за експериментите си страшни я отвели
във лаборатория далечна градска –
край на нейната идилия блатска!
С течности от епруветки тази жаба
се превърнала във едра крава,
ала духом продължила да е жабка мила,
много обич и мечти в сърцето скрила –
в свойто тъмно блато да се върне,
Лилията светла да прегърне!
Димитър Нейков – VI а кл.
Косите – коприна,
очите – звезди,
дъхът ми замира,
сърцето тупти.
Пеперудите пърхат,
ти си видение.
Душата ми хвърка
от вдъхновение.
Ръката протягам –
отново си там.
Сърцето си давам
във твоята длан.
Ина Асенова – VII а кл.
Другото лице на любовта
Любовта, казват, е навсякъде около нас –
летяла из въздуха всяка минута и час.
Била е, добавят, нещо необятно,
политаш направо – чувство невероятно…
Но, ах, защо не споменаха
за чувството на пеперуди в стомаха
и за червения цвят по бузите – непоканен,
при вида на човека – за тебе специален?!
И как ненадейно ставаш непохватен,
а светът ти се обръща направо наобратно…
Не, не може така да продължава!
Защо, кажете, никой не предупреждава
за всички мъки, гафове, беди
и за това, че от любов така боли?!
Емил Мичев – VII а кл.
Любовта е…
Любовта е химия без закони,
незнайна физична сила,
неописан жизнен процес,
познат, но чужд език,
математическо уравнение
без сигурно решение.
Лора Виткова
Телефонна любов
Ти, ти, ти, моя любов –
за нас е песента на Васко Найденов!
Какво ни свързва и какво ни дели?
Обичта ни странна е малко, нали?!
Увлечена от теб фатално,
забравям аз за времето тотално!
Умееш ти да ме разсмиваш
и умен си, и ме разбираш.
Гласа ти чувам всеки ден
и знаеш всичко ти за мен.
Разменяме снимки и мечти,
навсякъде със тебе ми върви!
Разкриваш ми света чудесен
и знаеш ти любимата ми песен.
Съмнявам ли се в нещо – тебе питам,
на отговорите ти винаги разчитам.
Часове минават тъй в захлас,
щом сме двама – телефонът ми и аз!
На тази наша обич шеговита
къде е краят мама вечно пита…
Проза:
Криста Илиева – III а кл.
Градът на Любовта
Може би не подозирате, но във вашето въображение има град на име Любов. Там хората са сърца – да, именно сърца, големи и туптящи… Вие може много да се чудите, но това е самата истина! Розови сърца – красиви и… сладки!
И всеки влюбен човек непременно заживява там!
Кметът на Любов е много весел и постоянно търси някой младеж, достоен за дъщеря му Елза. Но да намери такъв в онова градче не е лесно, защото сърцата на всички са вече заети… Затова Елза се утешава с игри в лунапарка на Любовта, където пързалките и близалките също са във форма на сърчица.
Ако вече се чудите откъде знам всичко това, то ще ви призная, че и аз бях неотдавна там. Не че съм се влюбвала, ами…
Е, добре де, влюбих се. Беше без да искам. Просто палавият Купидончо ме уцели и мен. Може да е било по погрешка, но все пак успях да видя и аз този град. А който веднъж го посети, после цял живот иска да се върне там!
Ева Матева – V б кл.
Свети Валентин
В утрото на Свети Валентин Лора и брат й Явор се приготвяха за училище. Лора беше много развълнувана, защото обичаше този ден и всяка година подготвяше с много обич по една валентинка за всеки от класа си.
Когато пристигна в училище, тя започна да слага картичките по чиновете. Докато беше залисана с това, не видя как на нейния чин също се появи валентинка. Лора много се зарадва и веднага я разгърна да я прочете. Оказа се, че е от брат й. Това беше голяма изненада за нея, защото Явор никога дотогава не беше й правил подобен жест.
Въпреки че се надяваше на валентинка от другиго, тя не се разочарова, защото осъзна, че получи нещо още по-хубаво: валентинка от човек, който винаги ще е до нея.
Около двайсетина от участниците в конкурса „Всичко е любов” на „Българско школо” получиха награди. На нашите читатели предлагаме някои от техните творби.
Поезия:
Мартин Жотев – II б кл.
Странна любовна история
Чудовище едно страхливо
се влюби във магаре сиво.
И тръгна то към близката поляна
да търси своята любов голяма.
Но, за нещастие, попадна във капана
на своята странна и страшна природа,
че магарето беше от друга порода:
издебна го хитро и го заключи…
И нищо любовно не можа да се случи!
Любослава Николова – IV а кл.
Любов – мечта
Любовта е всичко, за което си мечтая.
Любовта е… нека да позная:
нещо може би грандиозно,
със което ти съвсем сериозно
трябва да се отнесеш,
за да разбереш,
че навярно тя е нещо ежедневно –
като въздух и вода потребно.
Само се огледай и открий я!
В своето сърце пусни я!
Кристиян Върбановски – V а кл.
Капризите на Купидон
Любовта е като захар
или като щипка сол.
Може да е също
като до, ре, ми, фа, сол…
Май че нещо се обърка тук –
чух, че тя приличала на лук!
Каква е любовта – решава Купидон:
сладка, ако му дадеш бонбон;
люта, кисела, горчива,
ако парнеш го с букет коприва.
Йосиф Йосифов – V б кл.
Любовта на една жаба
Жабата приятелка си хвана –
Лилия – красива бяла дама.
Двамата щастливи много бяха,
ала жабата с ръка да маха
се наложи и сълзи да рони,
вместо чудни розови бонбони…
Че мъже дошли с престилки бели
за експериментите си страшни я отвели
във лаборатория далечна градска –
край на нейната идилия блатска!
С течности от епруветки тази жаба
се превърнала във едра крава,
ала духом продължила да е жабка мила,
много обич и мечти в сърцето скрила –
в свойто тъмно блато да се върне,
Лилията светла да прегърне!
Димитър Нейков – VI а кл.
Косите – коприна,
очите – звезди,
дъхът ми замира,
сърцето тупти.
Пеперудите пърхат,
ти си видение.
Душата ми хвърка
от вдъхновение.
Ръката протягам –
отново си там.
Сърцето си давам
във твоята длан.
Ина Асенова – VII а кл.
Другото лице на любовта
Любовта, казват, е навсякъде около нас –
летяла из въздуха всяка минута и час.
Била е, добавят, нещо необятно,
политаш направо – чувство невероятно…
Но, ах, защо не споменаха
за чувството на пеперуди в стомаха
и за червения цвят по бузите – непоканен,
при вида на човека – за тебе специален?!
И как ненадейно ставаш непохватен,
а светът ти се обръща направо наобратно…
Не, не може така да продължава!
Защо, кажете, никой не предупреждава
за всички мъки, гафове, беди
и за това, че от любов така боли?!
Емил Мичев – VII а кл.
Любовта е…
Любовта е химия без закони,
незнайна физична сила,
неописан жизнен процес,
познат, но чужд език,
математическо уравнение
без сигурно решение.
Лора Виткова
Телефонна любов
Ти, ти, ти, моя любов –
за нас е песента на Васко Найденов!
Какво ни свързва и какво ни дели?
Обичта ни странна е малко, нали?!
Увлечена от теб фатално,
забравям аз за времето тотално!
Умееш ти да ме разсмиваш
и умен си, и ме разбираш.
Гласа ти чувам всеки ден
и знаеш всичко ти за мен.
Разменяме снимки и мечти,
навсякъде със тебе ми върви!
Разкриваш ми света чудесен
и знаеш ти любимата ми песен.
Съмнявам ли се в нещо – тебе питам,
на отговорите ти винаги разчитам.
Часове минават тъй в захлас,
щом сме двама – телефонът ми и аз!
На тази наша обич шеговита
къде е краят мама вечно пита…
Проза:
Криста Илиева – III а кл.
Градът на Любовта
Може би не подозирате, но във вашето въображение има град на име Любов. Там хората са сърца – да, именно сърца, големи и туптящи… Вие може много да се чудите, но това е самата истина! Розови сърца – красиви и… сладки!
И всеки влюбен човек непременно заживява там!
Кметът на Любов е много весел и постоянно търси някой младеж, достоен за дъщеря му Елза. Но да намери такъв в онова градче не е лесно, защото сърцата на всички са вече заети… Затова Елза се утешава с игри в лунапарка на Любовта, където пързалките и близалките също са във форма на сърчица.
Ако вече се чудите откъде знам всичко това, то ще ви призная, че и аз бях неотдавна там. Не че съм се влюбвала, ами…
Е, добре де, влюбих се. Беше без да искам. Просто палавият Купидончо ме уцели и мен. Може да е било по погрешка, но все пак успях да видя и аз този град. А който веднъж го посети, после цял живот иска да се върне там!
Ева Матева – V б кл.
Свети Валентин
В утрото на Свети Валентин Лора и брат й Явор се приготвяха за училище. Лора беше много развълнувана, защото обичаше този ден и всяка година подготвяше с много обич по една валентинка за всеки от класа си.
Когато пристигна в училище, тя започна да слага картичките по чиновете. Докато беше залисана с това, не видя как на нейния чин също се появи валентинка. Лора много се зарадва и веднага я разгърна да я прочете. Оказа се, че е от брат й. Това беше голяма изненада за нея, защото Явор никога дотогава не беше й правил подобен жест.
Въпреки че се надяваше на валентинка от другиго, тя не се разочарова, защото осъзна, че получи нещо още по-хубаво: валентинка от човек, който винаги ще е до нея.
Автор: Елиана Митова
15.02.2015 г. 01:17
Посетено: 880
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/20849-balgarsko-shkolo-s-literaturen-konkurs-za-sveti-valentin