След-и

Толкова. Всичко

Димитрина Кюркчиева представи в София първата си стихосбирка

Толкова. Всичко

Димитрина Кюркчиева по време на премиерата.
Фото: © Sofia Ars Net


Под това твърде непоетично заглавие са се приютили словесни щрихи и импресионистично здрачени картини от „разпилените неистини”, пръснати из паметта на една поетеса, която дълго притаяваше неизречимото, макар и да го е изричала някога, някъде, завинаги – пред белия лист.

След 30 години събиране на тези поетически късове – днес, най-сетне, Димитрина Кюркчиева ги представя пред публика – в една изящна първа стихосбирка, озаглавена „Толкова. Всичко” (издателство „Български писател”, 2015 г.).

Премиерата в София събра в галерия-книжарница „София прес” на 11 февруари 2015 г. близо сто почитатели на известната наша журналистка, която дълги години е гласът на „Артефир” по програма „Христо Ботев” на БНР.

Книгата беше представена от председателя на СБП Боян Ангелов: „В това зло време – прекрасна среда за лицемерни негодяи и безродни бездарници, сякаш се опитва да се появи една човешка книга, която простичко и категорично да ни каже: „Толкова. Всичко”... Поетесата беседва с живи и вече отишли си от света близки хора, с приятели и с недотам познати, и ни признава:

Следобедът имаше цвят на жълти павета.
Навън денят вече вдигаше котва.
А ние седяхме притихнали – аз и поета
и, кой знае защо, разговаряхме за живота.

Каквото и да правим, в един момент разбираме, че разговаряме за живота. Разговаряме с живота, който е всичкото около нас и в нас, а другото е безвремие. Тайнството в стиховете на Димитрина Кюркчиева може би се крие в особения изказ – наглед обикновен, а всъщност – философски; мъдър, а всъщност – дълбоко емоционален... Тук преобладава високата чувствена емоция, която принадлежи единствено и само на високоинтелигентните хора. Радостен съм, че в издателство „Български писател” се появи тази книга – изчистена като изказ, богата на метафори и цветна като ефимерна кантина – Ла кантина, озвучена с поезия и дъждове, с облаци и протяжност, където спокойствието прилича на гръмотевично кънтене...”

Димитрина Кюркчиева, пределно развълнувана, сподели: „И в най-смелите си мечти не съм си представяла, че в такава студена вечер залата ще се напълни. Видях хора, които не съм виждала с години – мои колеги от факултета по журналистика, мои приятели поети от времето на „Родна реч”, от студентските ми години в КМПС „Димчо Дебелянов”... Щастлива съм, че моята книга ни събра. Това е още един знак, че нещата се случват, когато трябва, а не когато ние искаме. Имало е времена, когато много съм искала тази книга да стигне до хората. Човекът, който беше причина това да не стане, съм аз. Много дълго бях отговорна към всяка дума, която казвам или пиша. И много дълго премислях дали това, което искам да ви кажа, трябва да стигне изобщо до вас.

Тази вечер ви я представям, благодарение на покана от Боян Ангелов да участвам в конкурса „Помощ за книгата” на Министерството на културата. След като спечелих конкурса, огледах стихове, писани 30 години – може би сега трябваше да държите една тройно по-обемна книга... Но от всичко, написано досега, аз започнах да отнемам, да отнемам, да отнемам, докато остана този малък формат и обем. Защото с толкова исках да ви кажа всичко. Надявам се моите стихове да бъдат ваши приятели. Благодарностите ми са към Боян Ангелов, към художника Румен Статков, който направи фантастичен жест, подарявайки ми корицата на книгата, към Аксиния Михайлова и Пламен Киров, които написаха силни думи в послеслова към моите стихове, към Надя Попова и Кристиян Бояджиев, които също ме подкрепиха.“

Авторският рецитал включваше десетина стихотворения от новата книга. За музикалния релакс се грижеше поетът-бард Иван Ненков, който е приятел на Димитрина Кюркчиева от 33 години и който нямаше как да откаже на своята стара приятелка поздрав с абсолютния си авторски хит „Ах, морето”.

От „Толкова. Всичко”:

Димитрина Кюркчиева

ВЕЧЕРЯТА

Дано ни послужи за ризница
тънката кожа,
от риза по-дрипава, дето е на гърба ни.
Ще тръгнем нагоре – безименни, с празни джобове
и всички земи под нозете ни ще се продънят.

Осъмнали, смаяни, грешни –
ще смачкаме дъвката
на дивата скука, която с години преживяме.
И заедно пак ще седим на софрата
по мръкнало,
до чашите,
пълни с вода от очите на живите.

1986


Автор: Анжела Димчева
14.02.2015 г. 22:46
Посетено: 1424
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/20848-tolkova-vsichko