Двама писатели с научни трудове

На снимката: Проф. д-р Евгени Велев, доц. д-р Мюмюн Тахир, проф. д-р Иванка Янкова

Българските читатели, изкушени от съвременната литература, познават творчеството на белетриста Мюмюн Тахир (един от лауреатите на Националната награда „Николай Хайтов“ за 2014 г.) и на Евгени Велев (екстравагантен художник, поет и белетрист).

Двамата автори са преподаватели в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), София. Само преди дни излязоха от печат два солидни научни труда: „Времена и културно общуване“, с който д-р Мюмюн Тахиров (с това име е познат в научните среди) стана доцент, и „Мениджмънт на художественото наследство“, с който д-р Евгени Велев придоби титлата професор.

Премиерата на двете монографии се състоя на 16 декември 2014 г. в галерия „Академия“ (Национална художествена академия). За двамата автори и техните монографии говори проф. д-р Иванка Янкова, която умело съчета научния им принос с професионалните им изяви в полето на художественото слово: „В нашия скромен, но много активен факултет по библиотекознание и културно наследство изведнъж по стълбичката на научната йерархия израснаха двама изключително талантливи мъже – проф. Евгени Велев и доц. Мюмюн Тахир. Тези наши колеги – освен че пишат интересни произведения в областта на поезията и белетристиката, са и изключително работливи. Участват активно във всички дейности на нашия факултет. Мюмюн Тахир е познат с разказите си не само на българските читатели, но и е преведен в десетина държави в Европа. Евгени Велев е сложна личност, неговото творчество е непрекъснато единство и борба на противоположностите – едновременно в изобразителното изкуство (картините му са пръснати по целия свят), в поезията и в белетристиката.“

Проф. д-р Васил Проданов каза: „Още първата научна книга на Мюмюн Тахир „Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на културната интеграция“ предизвика остра дискусия между мен и Лютви Местан – не само на самото представяне на книгата, но и на ежегодната конференция на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда. Тогава казах, че именно поради реализацията на идеята за културната идентичност аз възприемам Мюмюн Тахир като по-истински българин, отколкото етническите българи. Един от най-добрите начини да се говори за една книга е да се поставя в контекста на асоциациите, които тя поражда. Новата книга „Времена и културно общуване“ се появява в едно размирно време, в една ситуация, в която светът сякаш се срутва – вчера 15 000 души протестират против исляма в Германия, от няколко месеца в САЩ върви една нарастваща вълна от междурасови противопоставяния – по-силни дори от 50-те години. „Ислямска държава“ е най-дискутираната тема в световните новини, у нас – също: да бъдат ли циганите част от обществото ни или не? Изобщо идеята за междукултурната комуникация стана модерна тема с възхода на мултикултурализма. И в тази проблемна ситуация се появява книгата на Тахир. Може да изглежда странно, но сблъсъкът на цивилизациите е най-наболелият въпрос днес. Особено интересен е начинът, по който общуването е вплетено в паралелните времена – тази книга насочва мисленето в обратна посока, тя ни учи как да бъдем заедно, за да преодолеем наслоените предразсъдъци.“

Мюмюн Тахир беше лаконичен в експозето си: „Най-хубавите, най-точните думи във всички езици са „Благодаря“ и „Извинявайте“. Човек има една представа за себе си, но има нужда и да се огледа в представата на другите. Ние сме свидетели как светът се раздира от конфликти, от ксенофобия, от омраза. Всичко съм казал в книгата си, която е плод на научните ми занимания, когато не съм в плен на белетристиката...“

Евгени Велев не издаде тайните на културния мениджмънт, бидейки съвсем лаконичен и раздавайки автографи на няколко десетки професори, доценти, асистенти, включително и на гости от университетските среди в Сърбия, които присъстваха на премиерата.

Двете книги са издание на УниБИТ и издателство „За буквите“. 

Още за авторите:

Мюмюн Тахир е роден на 12.03.1957 г. в с. Загоричане, област Кърджали. Той е автор на книгите: „Славеят на Родопите“ (1995), „Стряха с много гнезда“ (1996), „Именник на турските лични имена в Кърджалийско“ (1997), „Тревожен оптимизъм“ (1998), „Преминаване“ (2002), „Ататюрк, България, Балканите“ (2002), „Културна интеграция и етническо сътрудничество“ (2002), „Речник на турските лични имена в България“ (2004), „Животът заедно“ (2005), „Земя за обетоване“ (2005), „Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на културната интеграция“ (2007), „Бране на диви пчели“ (2009), „Когато пътят беше граница“ (2011), „Високо, зелено и нежно“ (2012). Носител на Годишната литературна награда на СБП (2002). Член е СБП и на СБЖ. Организатор на Фестивала на балканския фолклор и Балканската среща на писателите, които се провеждат всяка година в Кърджали. Председател на Академия за европейска култура „Орфеева лира“ и на читалище „Юмер Лютфи“. Доктор по философия към Научния институт „Вектор“. Доктор по философия на историята в БАН. Работи в Министерството на културата, в СБП – зам.-главен редактор на в. „Словото днес“, доцент в УниБИТ, София.

Евгени Велев е роден на 23.02.1963 г. в с. Долно Спанчево, община Петрич. Завършва Художествената гимназия в София. През 1989 г. се дипломира в специалност „Живопис“ на Националната художествена академия. Участва в общи и самостоятелни изложби в София, Сандански, Мелник, Несебър, Флоренция, Рим, Прага, Солун, Братислава, Мюнхен, Регенсбург. Автор е на монументални пластики и архитектурни решения в градска и природна среда. Работи в областта на графичния дизайн, рекламната и издателска дейност. Голяма част от картините му се намират в частни колекции и галерии в чужбина: Германия, Англия, Япония, САЩ, Норвегия, Дания, Италия, Холандия, Финландия, Гърция, ОАЕ, Аржентина и др.

Автор е на книгите „Постмодерна информационна среда и съвременно изкуство“, „Най-дългият таратор“ (2012), „Нажежени пясъци“ (2013). Доктор по теория на научната информация. Професор в УниБИТ, София.