След-и

Георги Рупчев – „Превъртане на световете“

Естетическото чезнене отвъд битието

Георги Рупчев – „Превъртане на световете“


Към хилядите почитатели на поезията на Георги Рупчев тръгна ново издание – Превъртане на световете, избрани стихове и поеми, под логото на издателство „Изток-Запад“, в изисканата поредица „Световни поети“. На 11 декември 2014 г. десетки поети и читатели уважиха премиерата в клуб „Максим“ на театър „Българската армия“.

Събитието беше водено от Румен Леонидов, поет, журналист и издател, близък приятел на Георги Рупчев. В експозето си той каза: „Знаем, че основната философия на издателство „Изток-запад“ е храна за ума, но с книгата на Жоро Рупчев се дава и малко храна на духа. Крайно време беше в тази престижна поредица да се отдаде почит на един световен поет като него. Изданието е много качествено, предговорът на Едвин Сугарев е брилянтен, който го е написал от височината на своя дух. Идват нови поети, нови генерации читатели, които преоткриват Жоро, искат да четат качествена поезия. Георги Рупчев си остана завинаги ученик на Бога. Сигурен съм, че когато прочетете отново стиховете на Георги Рупчев, ще ги преоткриете по различен начин, не защото сте ги забравили, а защото гласът му зазвучава отново – един вътрешен глас с пластиката на тази модерност, с която той беше една пролетна птичка през 80-те, преди ние да избухнем по различен начин или да замълчим...“

Едвин Сугарев представи част от своя предговор към книгата, озаглавен „Георги Рупчев, или поетика на чезненето“: „Поезията на Георги Рупчев е особен, рядък случай, чиято значимост поне според мен надхвърля тази на неговото поколение, а и на времето, в което е създадена... Това е тежка, наситена с драматизъм и трагизъм поезия.Този избор се дължи на острото чувство за несъвпадение между духовната същност на човека и неговото съдбовно предопределение, оформяно чрез странични, често тъмни и слепи сили... Поезията на Жоро няма нищо общо с приятни за ухото думи, казани по остроумен начин. Тя не е игра със словото, а използването му като градиво за създаване на един накърним вътрешен свят, тя не се занимава с видимостите и реалиите, а единствено с граничната зона на техните вътрешни проекции, с територията на тяхното размиване и чезнене... Той е сред малцината, които изрично подчертават ирационалната същност на поезията...“

С примери от поезията и от младостта за своя дългогодишен приятел говори и социологът Деян Деянов: „Има някаква енигма в поетиката на Георги Рупчев, която от години ни тревожи и която ни убягва, тъкмо когато сякаш сме стигнали до него... Всички смислови енергии в неговите стихове бих нарекъл „тягостна поетика на преизказното наклонение“ – тази поетика на отсъствието, хвърляща сянката си дори върху тези стихове, в които не може да бъде срещната... В „Смъртта на Тибалт“ преизказността се разбягва в много посоки, изобилстват модални оператори, следователно всички тези поетики са една – те са само форми на поетиката на следата от травматичното събитие – следата, която то е оставило върху телата ни. Така че поетиката на Георги Рупчев е поетика не на победителите, а на победените и тяхното мълчание... Животът е кратък като изтегляне на лък на цигулка. Бяхме на по двадесет години и държахме сами да измисляме себе си, по хлапашки, високомерно... И двамата учехме занаята от Валери Петров и не се срамувахме от това. И двамата бяхме влюбени в Марина Цветаева. Държа да кажа: стиховете на Георги Рупчев са стихове на един неимоверен поет, какъвто отдавна не сме имали и скоро няма да имаме. Всички ние живеем с един неизпълнен дълг към него. Посветил съм на Жоро едно съвсем кратко стихотворение: Тихо е. Тихо е. Тихо е.

Импровизирано в събитието се включи и младият поет Иван Ланджев: „Чувствам се в голяма степен длъжник на поезията на Георги Рупчев, за всичко, което съм научил от него. Диалогът с любимия поет не винаги започва директно с неговите стихове, а по някакви заобиколни пътища. Така беше и с мене – за пръв път прочетох Георги Рупчев през неговите преводи на Джон Ленън. Открих, че ние с преводача споделяме една обща обсесия към „Бийтълс“, към поезията на Ленън. Това беше първият досег. Въобще не подозирах, че Ленън може да звучи на български по такъв начин! Следващата ми среща с Рупчев беше през преводите му на Елиът... “

В премиерата взеха участие още проф. Георги Каприев, Валентина Рупчева (съпруга на Георги Рупчев), Любомир Козарев (издател), Федя Филкова и др.

 

От книгата:

Георги Рупчев

Начало на мемоари

Седим с Христос във кухнята, 
седим сами 
над празните си чаши и над часовете си, 
а вечерта отвън отчаяно избухна 
без предизвестие.

Отсреща беше зоопаркът, а го нямаше по-късно. 
Навярно тигърът-красавец го погълна, 
тюленът като топка 
завъртя света върху носа си 
и преобърна го напълно.

И времената се отляха, 
цветовете се размиха, 
а ние все така седим и дъвчем механично. 
Отвън и вътре става все по-тихо, 
чешмата само времето отсича.

И после пак, и после пак, 
и пак, и още, 
макар нощта да се издънва вън зловещо... 
Е, безпросветните, снишени нощи 
погаждат ми понякога такива срещи.

И просто нямаме какво един на друг да кажем, 
и просто нямам за какво да се помоля, 
самичък изпълзявах 
по надземните етажи 
и сам се спуснах след това надолу.

Земята си е същата, за никого не стига, 
обърках горната и долната земя тогава, 
сганта ревеше там: „Разпни го!“ 
и ревна след това: 
„Пусни Варава!“

Неверник и обезверен сме тук, 
от някоя земя прогонени 
а тишината между нас трепти, та чак ще звънне. 
А някой ден навярно ще напиша спомени 
как чакали сме със самия Божи син да съмне.

Автор: Анжела Димчева
15.12.2014 г. 12:25
Посетено: 1160
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/20557-georgi-rupchev-prevartane-na-svetovete